Казвам ти човек, май се, май се в своето читалище, и себе си занеси там, и детето си, и детето на детето си, и посвети го в наука и култура, понеже след цръквата, ведомствата на културата са твоят храм!
Ведомството на културата „Босилеград” е един светилник пренесъл духащия през времето народен дух и превърнал го на неугасващ огън на родолюбие от формирането му през 1972 година до днешни дни.
Такава е и мисията на поколения жители от Босилеградско, да създадат дом на културата като стожер на всички културни събития в Краището.
С развитието на просветното дело към края на 19 век, културните дейности са били средоточени в читалищата „Развитие” в Босилеград, „Зора” в Горна Лисина и „Христо Ботев и’ в Долна Любата. Първото читалище в Босилеград, открито през 1911 година, е основано от страна на кюстендилският режисьор и актьор Евтим Сарчаджиев. В дейностите се включва известният босилеградчанин Йордан Захариев, който за известно време бива и управник на читалището. През 1917 г. читалището бива опожарено и в такав облик вече не е възобновявано.
Културно-просветната дейност в босилеградско превзимат училищата, все до формирането на новото читалище „Христо Ботев” , а последователно и Центъра за култура.
Млади все още несигурни изпълнители с огромни предизвикателства правят първите стъпки на новоотворения Център за култура.
Културните събития в Босилеград първоначално биват организирани в помещения на задната част на старото училище в града. Своята дейност започва с кино прожекции и скромен библиотечен фонд поместен в това помещение с една маса и няколко витрини. Интересът към киното , вечеринките и четенето става все по голям. През 1960 година Киното се сдобива с нова подвижна кино апаратура.
В старата зала „Балкан” прожекции се дават до 1971 година. Руинирана и негодна за ползване тази зала бива срутена.Театралните любителски пиеси, преди да се построи сградата която ще служи за културни изяви, се изпълняват на импровизирани сцени, главно в училишните стаи в селата, а сетне се преместват в залите с които разполагат Кооператиени домове в Долно Тлъмино, Горна и Долна Любата и Горна Лисина. За прожекции на филмите Центъра за култура през 1974 година купува подвижен микробус с киноапаратура и агрегат за електрически ток, с помощта които на годишно ниво биват прожектирани средно около 70 филми.
Когато в селата, съответно и в Босилеград, е вряло от народ и когато почти всички селски деца отиват на училище, видни учители от нашите краища по повод всички дръжавни празници организират вечеринки със забавен и състезателен характер. По това време се зачитали и общоселските събори, така че забавленията на младите и възрасните продължавали почти през цялата година, особенно от късна есен, когато привършат, до средата на пролетта, когато започват земеделските дейности.
Времето тече, а будни босилеградчани осъзнават, че ако искат да запазят и съхранят културата и обичаите, нужно е да се създаде ведомство с постоянна дейност. Така на 12 февруари 1972 година официално се сформира Центъра за култура „Босилеград”. Строежът на днешната сграда на Центъра за култура започва на 6 октомври 1972 година, предвидено е било сградата да бъде готова до 1975, но строежът и обзавеждането на една от най-хубавите и модерни сгради по това време приключва през 1978 година, с повърхнина над 2000 квадратни метра и зала с 343 места.
Още от основаването си Центъра за култура развива основната социална политика. С цел придобиване на млади членове на своите кръжоци в Устава на ведомството е записано, че всеки любуващ и милеещ за културата няма да заплаща членски внос.
За да се повиши общата култура на населението, Центъра за култура „Босилеград” започва да организира различни курсове по изобразително, театрално, музикално, декламаторско и фолклорно изкуство,след това се захваща с грънчарство, кулинарство, журналистика и информатика, курсове по модерни и латиноамерикански танци,организиране на бройни изобразителни пленери, фестивали и понастоящем с развитие на новите технологи с продукция и дигитализация.
От 1972 година насам през всичките изминали 50 години, Центъра за култура „Босилеград” става стожер на културата и обединителен център за млади и стари, а особенно за напредничавите и талантливи младежи и девойки.
Да правиш театър, означава да създаваш нови светове, да потъваш в други реалности, да живееш друг живот. Центъра за култура не създаде условия за театър, но със всичките си сили настоява да пресъздаде пиеси и народни обичаи. Сред значимите пиеси и обичи пресъздадени от заетите в Центъра за култура са пиесата „Косовски бой” и обичаят от нашето Краище „Седянка”, а ролите на самодейците участвали в тези изпълнения са запазени само в частните албуми и спомените на зрителите.
На черно-бели снимки ни гледат бройни самодейци, вписали своята енергия и театричен талант на дъските на голкямата сцена в Културния дом. Голям е броят на самодейците минали през тази любляща сцена на ведомството, бройни са сърцата туптели с ритъма на своето време, давали не по малки усилия от професионалистите с цел в най-добра светлина да се представят пред своите близки, приятели и съграждани.
Да възроди и съхрани народната памет, такава е била и остава мисията на Центъра за култура Босилеград, а здравата връзка с традициите се ражда в песента, в хубавата изворна песен от Краището, защото за нашинецът фолклорът е майчината песен носеща се над златните ниви жътварска мелодия, сватбарските и седенкарските песни, звукът на тамбурата и кеменето, тъжната мелодия на гайдата и тропота на тъпана.
Това са кръшните хора виели се по сватби и седянки, от стари и млади, преработени и чрез различни хореографии поставени на сцената на Центъра за култура.
Сменят се поколенията, сменят се и костюмите. Така както бързо върви времето, на сцената се появяват поп, фолк и рок групи.
За изминалите десетилетия, особенно по време на дръжавни празници и важни дати за Босилеград и страната кино залата на ведомството пълнеха бройни фолк певци сред които-Драган Коич-Кеба, Шабан Шаулич, Илда Шаулич, Зорица Брунцлик, Бранка Соврлич, Ясмина Миленкович, Светлана Ражнатович, Аница Миленкович, Илия Луков, Венцислав Пенев и бройни други.
Със изявите си се представяха и рок бандовете: Рибля чорба, Галия, а от местните „Цар Бус”и няколко бенда от музикалния фестивал „Нишвил”.
Аудиторията е имала възможността да види и чуе дивите от операта Ядранка Йованович и Оливер Нйего, пианистът Никола Рацков, и детския водещ и актьор Миня Субота.
От 2004 година в рамките на Центъра за култура работи и музикалната секция, през която са минали на десетина таланти за музика, които последователно завършават музикални училища и академии. Формацията „Босилеградско славейче” бива сформирана 2012 година от страна на професор Димитър Русев Георгиев, от българския град Силистра, който с босилеградски любители по проект на българското министерство работи до 2017 година.
Богат и многообразен е читалишният живот, а сцената е територията на която процъфтяват жанровете на любителското творчество.Тук правят първите стъпки към по голямите сцени, малките които поемат пътя на предците, защото Центъра за култура е приемственост и връзка с традицията.
През 1971 година създава се любителското дружество „Младост”, в чиито състав са театрален, фолклорен, музикален и декламаторски кръжоци, които през 1973 година минават в рамките на Центъра за култура. Броят на самодейците достига до 90, с тенденция за увеличение.
От тук започват с първите хореводни крачки на най-малките от основното училище, които чрез танцовия състав, особенно след 1996 година стасват в изявени фолклористи взимали участия на бройни състевателни и ревиални фестивали и събори в страната и чужбина.
Фолклорния състав към Центъра за култура през изминалите две десетилетия взима участие на фестивали в Сърбия, България, Македония, Босна и Херцеговина, Гърция, Унгария, Австрия и Словакия.
Своите умения представят на МФФ „Добруджа пее и танцува” в Албена, „С България в сърцето”, Каварна, на МФФ „Охридско слънце“ в Охрид.
Сред получените награди са Първо място на регионалната смотра на Пчински и Ябланишки окръг, Първо място на 12-ия Детски етнофестивал „Децата на Балканите/с духовност на Европа”, Първо място и специална награда най-добър фолклор в хореографията „Събор играе в Слатина край Бор, Първо място на МФФ „Сребърна пафта” в Кюстендил, Второ място на МФФ „Великденски средби” в Орловица, Северна Македония и трето място на МФФ”В ритъма на Ябланишките сърца” в Лебане.
За кратко в нашия Културен дом работи и Клуб за латиноамерикански танци, където децата от клуба изучават ритмите на спортските и състезателски танци.На 8 септември 1997 годинаточно в 14 часа в ефира за първи път прозвуча сигнала на Радио Босилеград, създаден по мотив на песента „Гугутка гука”. Радиото бе открито в рамките на Центъра за култура , като медия на малцинството, с цел да информира, забавлява и по един начин да образова населението от Босилеградско.
В скромни помещения и ограничени ресурси, малък екип ентусиасти, а сетне видни професионалисти деноношно се слагат основите на бъдещата медия. Първоначално с тричасова програма, а постепенно с развитие на кадрово-техническите ресурси заема 24-часовото пространство с двоезична програма. Редат се предавания, преди всичко с информативен и забавен характер, пряко включване на слушатели, политически анализи, интервюта с видни личности. В рамките на Центъра за култура работи цели 18 години. Центъра за култура от 2008 се сдоби и с позволително за откриване на месна телевизия, бе създадено и оборудвано студио и закупена предавателна техника, след доста неудчни опити започна да излъчва и сопствена програма, но поради законови промени загуби разрешителното за работа и спря излъчването през 2016 година. От 1 януари 2017 година основателските права на радиото, съответно и на телевизията превзима Националния съвет на българското национално малцинство в Сърбия и съдава ново ведомство в същите помещения на Центъра за култура.
Предишните работещи в Радиото биват разпоредени в нова организационна единица на Центъра за култура „Аудио,видео и евент продукция”. Започват да се редят нови съдържания, произведени в продукцията. На стотици радио предавания от областта на културата, обичаите, традиционалните ястия, земеделието и здравеопазването са излъчени чрез Радио Босилеград. Също така Продукцията организационно и технически подпомага всички събития организирани от страна на Центъра за култура и община Босилеград.
През изминалите педесет години във фоаето на Центъра за култура биват подредени на десетки изложби на художници любители и професионалисти от Босилеград, Сърбия и България. Първата изложба бива поставена през далечната 1971 година на 25 май тогавашният Ден на младостта на художника от нашето малцинство Богдан Николов.
Центъра за култура като културен храм на община Босилеград задвижва и организиране на художествени пленери с участие на художници от страната и чужбина. Организирани са няколко пленери, чиито дела красят стените на помещенията.След смяната на политическите системи на тогавашна Сърбия и Черна Гора и България, кметът на Босилеград Владимир Захарийев с тогавашните кметове на Кюстендил и Трекляно Людмил Стоянов и Камен Арсов договарят отново да бъде възобновен събора Славчето край село Извор. Това се случва на 25 септември 2005 година след четринадесет годишна пауза. Същата година съвместно общините Босилеград, Кюстендил и Крива Паланка договарят, а следващата 2006 възобновняват и съборите на Голеш, Жеравино и Бобешино.
На всички тези събори до днешна дата голяма роля има Центъра за култура с участие на танцовия ансамбъл , където съвместно с ансамблите от Кюстендил и Крива Паланка се изнасят чудесни културно-художествени програми с танци и песни от Краището.
Центъра за култура „Босилеград става средище на духовност,творчество и талант.
Хората в община Босилеград не ги определя само езикът, писмото, литературата и културата, но и традиционните фолклорни ценности – песни, танци, носии, фолклорни фестивали и танцови състави. Именно, в този край и в прочутото Босилеградско краище дълги години се съхранява духовното и културно наследство, чрез музика, песен, танц и селски събори.Една от по големите манифестации е и Международния фолклорен фестивал „Босилеградско краище пее и танцува”
През 2007 година Центъра за култура „Босилеград“, поема голямата мисия – чрез Международния фолклорен фестивал „Босилеградско краище пее и танцува“ си постави за цел да съхрани във времето обичаите, народните песни и танци.
Фолклорът е богатството на единнарод и точно народната музика и танците са тези, които ни връщат към традициите и същото времено представя нашата национална идентичност. Тя е тази, която кара всеки един участник на сцената, всеки един любуващ посетител дабъдат повече родолюбци.
Един от факторите фолклорът да се запази през вековете е, че той се предава от поколение на поколение, от майки на дъщери, от баби на внуци и така до ден днешен. Народната песен винаги е била в душата на народа ни, близка до нашия бит, радост и мъка. Пята от поколения като всеки е допринасял понещо за нейното развитие. То затова се нарича „Народно творчество“. В това е силата на фолклора, заради емоцията, която влиза в душите на хората. Затова никой няма право да прекъсва този процес под формата на присвоено авторство, с цел печелене на пари или болни „творчески амбиции“.
Фестивалът се организира от страна на Община Босилеград и Центъра за култура „Босилеград”, под патронаж на кмета на Босилеград Владимир Захариев.
Новото време донесе и нови предизвикателства пред управляващите и заетите в Културния център. За редица мероприятия и ремонтни дейности в сградата на Дома на културата се все повече налага модела на проектно финансиране, което изисква нов съвремен подход към плануването и реализацията на дейностите на Ведомството. В последните 5 години по-този начин бяха спечелени редица проекти финансирани от ЕУ-Прогрес, Външно министерство на РБ, Министерство на културата на РС, Община Босилеград и Министерство на опазването на околната среда на РС. През този период по този начин бяха обеспечени около 120.000 евро допълнителни средства с които бяха финансирани и в момента се финансират редица проекти. По-този начин са решени и в момента се решават проблеми които измъчват ведомството с десетилетия, като ремонта на покрива и засегнатите помещения и ремонт на парното отопление на сградата на Дома на културата. По този начин се финансират и проекти които имат за цел да съхранят културното наследство – създаден е Център за дигитализация на културното наследство и вече са дигитализирани всички броеве на вестник Братство от 1959 до 2012 год. Дигитализирани са и ретки книги и книги от „Родния фонд“ в босилеградската Народна библиотека „Христо Ботев“ по общ проект финансиран от община Босилеград.В момента се дигитализират аудио материали от Радио Босилеград, което работи в продължение на 18 години в състава на Културния център.
Създадена е и работилница за изработка на глинени изделия с калъпи и грнчарско колело, както и секция за скулпторство която е оборудвана със съвремена печка за изпичане и глазиране на ръкоделия, предмети и художествени творби от глина.
Благодарение на дейностите по един от проектите финансирани от община Босилеград са събрани предмети и оборудване от бита на нашия народ през изминалите времена, които са изложени в хола на Дома на културата и по този начин са съхранени от зъба на времето и забравата. Един съвсем раличен свят който изчезна пред очите ни прогонен от „прогреса“ на „новото време“ …
Дом за всеки, това е Центъра за култура „Босилеград”.Създаден от народа на босилеградско за същия този народ.
Вратите му са широко отворени за всички възрасти и за всеки любуващ културното наследство, защото талантът никога не е имал възраст.
През изминалите педесет години на сценаста се изявяват деца от предучилишна възраст, ученици, младежи и девойки, средна възраст и пенсионери!
Всичките заедно празнуват и заедно чертаят посоките на новия век!