В помещенията на Народната библиотека „Христо Ботев“ започна да работи дигитална читалня, която е резултат от сътрудничеството между това ведомство и Ведомство Културен център „Босилеград“ чрез изпълнение на проекта „Дигитално Краище – Дигитализация на фонд Краище“, финансиран от Община Босилеград.
В началото на тази 2020 г. „стартира“ реализацията на проекта „Дигитално Краище – Дигитализация на фонд Краище“ в сътрудничество с Ведомство Културен център „Босилеград“ и АРОДТА библиотека „Христо Ботев“. Проектът се финансира от Община Босилеград, която осъзна значението на дигитализацията за запазване и представяне на културното наследство на нашия регион.
Дигиталната читалня в Народната библиотека „Христо Ботев“ е модерна цифрова читалня за представяне и търсене на дигитално културно наследство, разработена на базата на инструментите ResCartа. Тя има модерен интерфейс за преглед, преведен на сръбски, който скоро ще бъде преведен на български.
Дигиталната читалня включва за начало 100 дигитализирани публикации от фонд Краище на Народната библиотека в най-добрия формат TIFF и съответните им метаданни в XML формат, сортирани в следните колекции:
- Литература – Поезия: 35 публикации
Включва стихосбирки на автори, родени на територията на Босилеград - Литература – Проза: 22 публикации
Включва повествователна проза от автори, родени на територията на Босилеград - Литература – Народна: 6 публикации
Включва колекции от събрана народна литература (поезия и проза) от територията на Босилеград - Краезнание: 20 публикации
Включва исторически, географски и други източници за Босилеград и неговото население - Стари и редки материали и източници: 11 публикации
Включва стари и редки библиотечни материали и източници за Босилеград и неговото население - Други материали и източници: 6 публикации
Включва други материали и източници на автори, родени на територията на Босилеград
Дигиталната читалня включва 100 заглавия от 45 автори или общо 15 482 страници.
Заглавията, които бяха дигитализирани, оргинално 73 са на български, 23 на сръбски и 6 са на македонски език. По година на издаване най-старата публикация в читалнята е от 1906 г., а най-новата от 2019 г. Според Универсалната десетична класификация на знанието повечето заглавия в читалнята принадлежат към групата за литература – 67 заглавия и групата на обществените науки – 11 заглавия. Повечето автори, чиито заглавия са дигитализирани, са родени на територията на Босилеградско Краище – 32 автори, т.е. 82%, докато 7 са родени извън Босилеград, т.е. 18% от общия брой
.
Предимството на дигиталната читалня е универсалната достъпност на информация и защита на културното наследство, което е физически в оригиналния си вид във фонд Краище на библиотеката. С помощта на дигиталната читалня е възможно да се претърсва целия наличен фонд по заглавия, метаданни, автори, издатели, година на издаване, език и колекции, както и в текста на публикациите, който се преобразува от пасивен със OCR в активен „жив“ текст. Когато даден термин се въведе в търсачката, софтуерът намира в кои публикации е споменат и къде в текста на публикацията. По този начин потребителите на дигиталната читалня могат да търсят необходимите термини и информация и не е необходимо да знаят заглавието на публикацията или името на автора.
Друго предимство на дигиталната читалня е, че Народната библиотека има възможност да притежава и представя библиотечни и информационни материали и източници в дигитален вид, които тя не притежава физически във Фонд „Краище“, и се отнасят до нашия роден край или техните автори са родени в Босилеградското Краище.
– – –
Дигиталната читалня може да се използва от по-широк кръг от потребители в помещенията на Народната библиотека „Христо Ботев“ в съответствие с Правилника на това ведомство и в съответствие с препоръките за поведение по време на пандемията.
– – –
Дигиталната читалня представлява началната стъпка от създаването на хибридна библиотека и подготовката за постепенния преход към дигитална по време на следващите процеси на дигитализация.
