НАГРАДЕН КОНКУРС „ВЕЛИКДЕНСКО ПЪСТРОЦВЕТИЕ“

С едукативна цел Ведомство Културен център „Босилеград”, по повод страдалната седмица, обявява за пети път ежегодния награден конкурс по повод Великденските празници, който тази година носи названието „ВЕЛИКДЕНСКО ПЪСТРОЦВЕТИЕ“ със следния регламент:

Времетраене на Конкурса: От 05.04.2022 до 24.04.2022 год.
Право на участие: Деца и ученици от I до VIII клас на Основното училище

Ученици от I до IV клас на Гимназията

Време за оцветяване: От 07.04. до 13.04.2022 год.
Възрастови категории: I категория Деца от детските градини и предучилищна възраст
II категория Ученици от 1 – 4 клас
III категория Ученици от 5 – 8 клас
IV категория Ученици от 1 – 4 клас на Гимназията
Изпращане на готовите материали: До 14.04.2022 год.
Подреждане на изложбата във фоайето на Дома на културата: На 15.04.2022 год.
Откриване на изложбата и първо гласуване във фоайето на Дома на културата: На 17.04.2022 год. от 18:00 ч.
Гласуване на живо във фоайето на Дома на културата: Всеки ден от 18.04. до 21.04.2022. до 14:00 ч.
Обявяване на резултатите на сайта на Центъра за култура: На 23.04.2022 год. до 18:00 ч.
Връчване на награди на централното кръстовище в Босилеград: На 24.04.2022 год.

Конкурса е част от фестивала „ВЕЛИКДЕН НА ТРИМЕЖДИЕТО 2022“.

РЕГЛАМЕНТ:

Участниците могат да участват на конкурса:

  1. С готов оцветен мотив, който могат да преземат от посочените мотиви на сайта на Центъра за култура „Босилеград“, от учителите или от Центъра за култура, оцветяват го с маслени и дървени бои или фломастери.

ПДФ формат:

Вход Господен в Йерусалим

Тайната вечеря Осъждането на Исус Христос Разпятие Христово Възкресение Христово – Великден

ЈПГ формат:

Вход Господен в Йерусалим

Тайната вечеря Осъждането на Исус Христос Разпятие Христово Възкресение Христово – Великден

Ако искате да узнаете повече за събитията свързани с предложените великденски мотиви, щракнете върху съответната снимка. За превземане на снимката щракнете върху съответното заглавие под снимката!

  1. С рисунка, художествена творба, с който участиниците ще прояват своето творчество! Рисунката трябва да е на тема Великден, великденски яйца, велкденски трапези и всичко онова, което прави Великден специален за семейството и обществото.

Оцветените мотиви и рисунки ще бъдат подредени под формата на изложба във фоайето на Дома на културата.

Всички посетители на изложбата ще имат право да гласуват отделно за всяка категория и за всеки мотив/рисунка от категориите, като изберат по една картина от тях. Избора е осмислен и устроен така, че всички картини в четирите категории да бъдат застъпени еднакво в избора.

Наградният фонд включва четири ПЪРВИ, четири ВТОРИ и четири ТРЕТИ места. Всяка категория ще има първо, второ и трето място.

Начин на изчисляване на гласовете е следващ – 50% от посетителите и 50% от жюрито. Гласовете на двете групи се преизчисляват в проценти, които се превеждат в брой точки. В случай, че има еднакав брой точки, победител е тази картина, която има повече гласове в брой.

Готовите мотиви и рисунки участниците трябва да предадат на учителите или в Културния център, най-късно до горе посочената дата.

Повече информация на: kultura.bosilegrad@gmail.com, Viber +381656279880 и +381645922755 или Facebook messenger – https://www.facebook.com/velikden2020.

ВСЯКА КАРТИНА ОТ ДРУГАТА СТРАНА ТРЯБВА ДА СЪДЪРЖА СЛЕДВАЩАТА ИНФОРМАЦИЯ:

ИМЕ И ФАМИЛИЯ НА УЧАСТНИКА, КЛАС И ОТДЕЛЕНИЕ, ИМЕ НА УЧИТЕЛЯ, МЯСТО И АКО МОЖЕ ТЕЛЕФОН ЗА ОБРАТНА ВРЪЗКА.

50 години Културен център „Босилеград“

Казвам ти човек, май се, май се в своето читалище, и себе си занеси там, и детето си,  и детето на детето си,  и посвети го в наука и култура, понеже след цръквата, ведомствата на културата са твоят храм!

Ведомството на културата „Босилеград” е един светилник пренесъл духащия през времето народен дух и превърнал  го на неугасващ огън на родолюбие от формирането му през 1972 година до днешни дни.
Такава е и мисията на поколения жители от Босилеградско, да създадат дом на културата като стожер на всички културни събития в Краището.

С развитието на просветното дело към края на 19 век, културните дейности са били средоточени в читалищата „Развитие” в Босилеград, „Зора” в Горна Лисина и  „Христо Ботев и’ в Долна Любата. Първото читалище  в Босилеград,  открито през 1911 година, е основано от страна на кюстендилският режисьор и актьор Евтим Сарчаджиев. В дейностите се включва известният босилеградчанин Йордан Захариев, който за известно време бива и управник на читалището. През 1917 г. читалището бива опожарено и в такав облик  вече не е възобновявано.

Културно-просветната дейност в босилеградско превзимат училищата, все до формирането на новото читалище „Христо Ботев” , а последователно и Центъра за култура.
Млади все още несигурни изпълнители с огромни предизвикателства правят първите стъпки на новоотворения Център за култура.
Културните събития  в Босилеград първоначално биват организирани  в  помещения на задната част на старото училище в града. Своята дейност започва с кино прожекции и скромен библиотечен фонд поместен в това помещение с една маса и няколко витрини. Интересът към киното , вечеринките и четенето става все по голям. През 1960 година Киното се сдобива с нова  подвижна кино апаратура.
В старата зала „Балкан” прожекции се дават до 1971 година.  Руинирана и негодна за ползване тази зала бива срутена.Театралните любителски пиеси, преди да се построи сградата  която  ще служи за културни изяви, се изпълняват на импровизирани сцени, главно в училишните стаи в селата, а сетне се преместват в залите с които разполагат Кооператиени домове в Долно Тлъмино, Горна и Долна Любата и Горна Лисина. За прожекции на филмите Центъра за култура през 1974 година купува подвижен микробус с киноапаратура и агрегат за електрически ток, с помощта които на годишно ниво биват прожектирани средно около 70 филми.
Когато в селата, съответно и в Босилеград, е вряло от народ и  когато почти всички селски деца отиват на училище, видни учители от нашите краища  по повод всички дръжавни празници организират вечеринки със забавен и състезателен характер. По това време се зачитали и общоселските събори, така че забавленията на младите и възрасните продължавали почти през цялата година, особенно от късна есен, когато привършат,  до  средата на пролетта, когато започват земеделските дейности.

Времето тече, а будни босилеградчани осъзнават, че ако искат да запазят и съхранят културата и обичаите, нужно е да се създаде ведомство с постоянна дейност. Така на 12 февруари 1972 година официално се сформира Центъра за култура „Босилеград”.  Строежът на днешната сграда на Центъра за култура започва  на 6 октомври 1972 година, предвидено е било сградата да бъде готова до 1975, но строежът и обзавеждането на една от най-хубавите и модерни сгради по това време приключва през 1978 година, с повърхнина над 2000 квадратни метра и зала с 343 места.


Още от основаването си Центъра за култура развива основната социална политика. С цел придобиване на млади членове на своите кръжоци в Устава на ведомството е записано, че всеки любуващ и милеещ за културата няма да заплаща членски внос.
За да се повиши общата култура на населението, Центъра за култура „Босилеград” започва да организира различни курсове по изобразително, театрално, музикално, декламаторско и фолклорно изкуство,след това се захваща с грънчарство, кулинарство, журналистика и информатика, курсове по модерни и латиноамерикански танци,организиране на бройни изобразителни пленери, фестивали и понастоящем с развитие на новите технологи с продукция и  дигитализация.
От 1972 година насам през всичките изминали 50 години, Центъра за култура „Босилеград” става стожер на културата и обединителен център за млади и стари, а особенно за напредничавите и талантливи младежи и девойки.
Да правиш театър, означава да създаваш нови светове, да потъваш в други реалности, да живееш друг живот. Центъра за култура не създаде условия за театър, но със всичките си сили  настоява да пресъздаде пиеси и народни обичаи. Сред значимите  пиеси и обичи пресъздадени от заетите в Центъра за култура са пиесата  „Косовски бой” и обичаят от нашето Краище „Седянка”, а ролите на самодейците участвали в тези изпълнения са запазени само в частните албуми и спомените на зрителите.
На черно-бели снимки ни гледат бройни самодейци, вписали своята енергия и театричен талант на дъските на голкямата сцена в Културния дом. Голям е броят на самодейците минали през тази любляща сцена на ведомството, бройни са сърцата туптели с ритъма на своето време, давали не по малки усилия от професионалистите  с цел в най-добра светлина да се представят пред своите близки, приятели и съграждани.
Да възроди и съхрани народната памет, такава е била и остава мисията на Центъра за култура Босилеград, а здравата връзка с традициите се ражда в песента, в хубавата изворна песен от Краището, защото за нашинецът фолклорът е майчината песен носеща се над златните ниви жътварска мелодия, сватбарските и седенкарските песни, звукът на тамбурата и кеменето, тъжната мелодия на гайдата и тропота на тъпана.
Това са кръшните хора виели се по сватби и седянки, от стари и млади, преработени и  чрез различни  хореографии поставени на сцената на Центъра за култура.
Сменят се поколенията, сменят се и костюмите. Така както бързо върви времето, на сцената се появяват поп, фолк и рок групи.
За изминалите десетилетия, особенно по време на дръжавни празници и важни дати за Босилеград и страната  кино залата на ведомството пълнеха бройни фолк певци сред които-Драган Коич-Кеба, Шабан Шаулич, Илда Шаулич, Зорица Брунцлик, Бранка Соврлич, Ясмина Миленкович, Светлана Ражнатович, Аница Миленкович, Илия Луков, Венцислав Пенев и бройни други.
Със изявите си се представяха и рок бандовете: Рибля чорба, Галия, а от местните „Цар Бус”и няколко бенда от музикалния фестивал „Нишвил”.
Аудиторията е имала възможността да види и чуе дивите от операта Ядранка Йованович и Оливер Нйего, пианистът Никола Рацков, и детския водещ и актьор Миня Субота.
От 2004 година в рамките на Центъра за култура  работи и музикалната секция, през която са минали на десетина таланти за музика, които последователно завършават музикални училища и академии. Формацията „Босилеградско славейче” бива сформирана 2012 година от страна на професор Димитър Русев Георгиев, от българския град Силистра, който с босилеградски любители по проект на българското министерство работи до 2017 година.
Богат и многообразен е читалишният живот, а сцената е територията на която процъфтяват жанровете на любителското творчество.Тук правят първите стъпки към по голямите сцени, малките които поемат пътя на предците, защото Центъра за култура е приемственост и връзка с традицията.
През 1971 година създава се любителското дружество „Младост”, в чиито състав са театрален, фолклорен, музикален и декламаторски кръжоци, които през 1973 година минават в рамките на Центъра за култура. Броят на самодейците достига до 90, с тенденция за увеличение.
От тук започват с първите хореводни крачки на  най-малките  от основното училище, които чрез  танцовия състав, особенно след 1996 година  стасват в изявени фолклористи взимали участия на бройни състевателни и ревиални фестивали и събори в страната и чужбина.
Фолклорния състав към  Центъра за култура през изминалите две десетилетия взима участие на фестивали в Сърбия, България, Македония, Босна и Херцеговина, Гърция, Унгария, Австрия и Словакия.
Своите умения представят на МФФ „Добруджа пее и танцува” в Албена, „С България в сърцето”, Каварна, на МФФ „Охридско слънце“ в Охрид.
Сред получените награди са Първо място на регионалната смотра на Пчински и Ябланишки окръг, Първо място на 12-ия Детски етнофестивал „Децата на Балканите/с духовност на Европа”, Първо място и специална награда най-добър фолклор в хореографията „Събор играе в Слатина край Бор, Първо място на МФФ „Сребърна пафта” в Кюстендил, Второ място на МФФ „Великденски средби” в Орловица, Северна Македония и трето място на МФФ”В ритъма на Ябланишките сърца” в Лебане.
За кратко в нашия Културен дом работи и Клуб за латиноамерикански танци, където децата от клуба изучават ритмите на спортските и състезателски танци.На 8 септември 1997 годинаточно в 14 часа в ефира за първи път прозвуча сигнала на Радио Босилеград, създаден по мотив на песента „Гугутка гука”. Радиото бе открито в рамките на Центъра за култура , като медия на малцинството, с цел да информира, забавлява и по един начин да образова  населението от Босилеградско.
В скромни помещения и ограничени ресурси, малък екип ентусиасти, а сетне видни професионалисти деноношно  се слагат  основите на бъдещата медия. Първоначално с тричасова програма, а постепенно с развитие на кадрово-техническите ресурси заема 24-часовото пространство с двоезична програма. Редат се предавания, преди всичко с информативен и забавен характер, пряко включване на слушатели, политически анализи, интервюта с видни личности. В рамките на Центъра за култура работи цели 18 години. Центъра за култура от 2008 се сдоби и с позволително за откриване на месна телевизия, бе създадено и оборудвано студио и закупена предавателна техника, след доста неудчни опити започна да излъчва и сопствена програма, но поради законови промени загуби разрешителното за работа и спря излъчването през 2016 година. От 1 януари 2017 година основателските права на радиото, съответно и на телевизията превзима  Националния съвет на българското национално малцинство в Сърбия и съдава ново ведомство в същите помещения на Центъра за култура.
Предишните работещи в Радиото биват разпоредени в нова организационна единица на Центъра за култура „Аудио,видео и евент продукция”. Започват да се редят нови съдържания, произведени в продукцията. На стотици радио предавания от областта на културата, обичаите, традиционалните ястия, земеделието и здравеопазването  са излъчени чрез Радио Босилеград. Също така Продукцията организационно и технически подпомага всички събития организирани от страна на Центъра за култура и община Босилеград.
През изминалите педесет години във фоаето на Центъра за култура биват подредени  на десетки изложби на художници любители и професионалисти от Босилеград, Сърбия и България. Първата изложба бива поставена през далечната 1971 година на 25 май тогавашният Ден на младостта на художника от нашето малцинство Богдан Николов.
Центъра за култура като културен храм на община Босилеград задвижва и организиране на художествени пленери с участие на художници от страната и чужбина. Организирани са няколко пленери, чиито дела красят стените на помещенията.След смяната на политическите системи на тогавашна  Сърбия  и Черна Гора и България, кметът на Босилеград Владимир Захарийев с тогавашните кметове  на Кюстендил  и Трекляно Людмил Стоянов и Камен Арсов договарят  отново да  бъде възобновен  събора Славчето край село Извор. Това се случва на  25 септември 2005 година след четринадесет годишна пауза. Същата година съвместно общините Босилеград, Кюстендил и Крива Паланка договарят, а следващата 2006  възобновняват и  съборите на Голеш, Жеравино и Бобешино.
На всички тези събори до днешна дата голяма роля има Центъра за култура с участие на танцовия ансамбъл , където съвместно с ансамблите от Кюстендил и Крива Паланка се изнасят чудесни културно-художествени програми с танци и песни от Краището.
Центъра за култура „Босилеград става средище на духовност,творчество и талант.
Хората  в община Босилеград не ги определя само езикът, писмото, литературата и културата, но и традиционните фолклорни ценности – песни, танци, носии, фолклорни фестивали и танцови състави. Именно, в този край и в прочутото Босилеградско краище дълги години се съхранява духовното и културно наследство, чрез музика, песен, танц и селски събори.Една от по големите  манифестации е и Международния фолклорен фестивал „Босилеградско краище пее и танцува”
През 2007 година Центъра за култура „Босилеград“, поема голямата мисия – чрез Международния фолклорен фестивал „Босилеградско краище пее и танцува“ си постави за цел да съхрани във времето обичаите, народните песни и танци.
Фолклорът е богатството на единнарод и точно народната музика и танците са тези, които ни връщат към традициите  и същото времено представя нашата национална идентичност. Тя е тази, която кара всеки един участник на сцената, всеки един любуващ посетител дабъдат повече родолюбци.
Един от факторите фолклорът да се запази през вековете е, че той се предава от поколение на поколение, от майки на дъщери, от баби на внуци и така до ден днешен. Народната песен винаги е била в душата на народа ни, близка до нашия бит, радост и мъка. Пята от поколения като всеки е допринасял понещо за нейното развитие. То затова се нарича „Народно творчество“. В това е силата на фолклора, заради емоцията, която влиза в душите на хората. Затова никой няма право да прекъсва този процес под формата на присвоено авторство, с цел печелене на пари или болни „творчески амбиции“.
Фестивалът се организира от страна на Община Босилеград и Центъра за култура „Босилеград”, под патронаж на кмета на Босилеград Владимир Захариев.

Новото време донесе и нови предизвикателства пред управляващите и заетите в Културния център. За редица мероприятия и ремонтни дейности в сградата на Дома на културата се все повече налага модела на проектно финансиране, което изисква нов съвремен подход към плануването и реализацията на дейностите на Ведомството. В последните 5 години по-този начин бяха спечелени редица проекти финансирани от ЕУ-Прогрес, Външно министерство на РБ, Министерство на културата на РС, Община Босилеград и Министерство на опазването на околната среда на РС. През този период по този начин бяха обеспечени около 120.000 евро допълнителни средства с които бяха финансирани и в момента се финансират редица проекти.  По-този начин са решени и в момента се решават проблеми които измъчват ведомството с десетилетия, като ремонта на покрива и засегнатите помещения и ремонт на парното отопление на сградата на Дома на културата. По този начин се финансират и проекти които имат за цел да съхранят културното наследство – създаден е  Център за дигитализация на културното наследство и вече са  дигитализирани всички броеве на вестник Братство от 1959 до 2012 год. Дигитализирани са и ретки книги и книги от „Родния фонд“ в босилеградската Народна библиотека „Христо Ботев“ по общ проект финансиран от община Босилеград.В момента се дигитализират аудио материали от Радио Босилеград, което работи в продължение на 18 години в състава на Културния център.Създадена е и работилница за изработка на глинени изделия с калъпи и грнчарско колело, както и секция за скулпторство която е оборудвана със съвремена печка за изпичане и глазиране на ръкоделия, предмети и художествени творби от глина.

Благодарение на дейностите по един от проектите финансирани от община Босилеград са събрани предмети и оборудване от бита на нашия народ през изминалите времена, които са изложени в хола на Дома на културата и по този начин са съхранени от зъба на времето и забравата. Един съвсем раличен свят който изчезна пред очите ни прогонен от „прогреса“ на „новото време“ …

Дом за всеки, това е Центъра за култура „Босилеград”.Създаден от народа на босилеградско за същия този народ.
Вратите му са широко отворени за всички възрасти и за всеки любуващ културното наследство, защото талантът никога не е имал възраст.
През изминалите педесет години на сценаста се изявяват деца от предучилишна възраст, ученици, младежи и девойки, средна възраст и пенсионери!

Всичките заедно празнуват и заедно чертаят посоките на новия век!

ПРЕДСТАВЯНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ ПО ПРОЕКТА „ДИГИТАЛНА АУДИОТЕКА – ДИГИТАЛИЗАЦИЯ НА АУДИО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО“

ПРЕДСТАВЯНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ ПО ПРОЕКТА

„ДИГИТАЛНА АУДИОТЕКА – ДИГИТАЛИЗАЦИЯ НА АУДИО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО“

Община Босилеград разполага с богата съкровищница от непреработено материално и нематериално културно наследство, над което компетентност имат преди всичко Ведомство Културен център „Босилеград”, Народна библиотека „Христо Ботев”, Ведомство за издателство „Ново братство” и основните и средните училища. Културното наследство непрекъснато се увеличава поради естествено обусловената продължителност, но и поради нестабилната среда по отношение на развитието на новите технологии и промените в стила и начина на живот. Следователно грижата за опазването на културното наследство през 21 век е не само декларативно задължение на компетентните институции, но е и моралната роля на цялото общество.

Ведомство Културен център „Босилеград” успешно реализира три фази на проекта „Формиране на дигитален център и дигитализация на материалите на асоцираните ведомства”, с който се формира Дигитален център за дигитализация и завърши дигитализацията на вестник „Братство”. Създадено е дигитално хранилище, което създаде условия за реализиране на други проекти. В третата фаза на този проект беше закупен сървър с придружаваща операционна сървърна система и съпътстващ хардуер и софтуер за представяне и популяризиране на дигитализирания материал от първите две фази на проекта. С това се постигна втората основна цел на дигитализацията, така че освен опазване на културното наследство, то да е достъпно и за по-широка група потребители.

Ведомство Културен център „Босилеград” в сътрудничество с Народната библиотека през 2020 г. реализира проект „Дигитално Краище – Дигитализация на фонд краище”, финансиран от Община Босилеград, която при изпълнението на предишни проекти в областта на дигитализацията призна значимостта на цифровизацията за запазване на културното наследство на нашия регион. Основният резултат от този проект е Дигиталната читалня, оформена в помещенията на НБ „Христо Ботев”, където книгите от фонд краище на библиотеката са достъпни в дигитален вид. Дигиталната читалня в Народна библиотека „Христо Ботев” е модерна дигитална читалня за представяне и търсене на дигитално културно наследство, разработена на базата на инструментите ResCartа. Има модерен интерфейс за преглед, преведен на сръбски. Дигиталната читалня за начало включва 100 заглавия на местни автори и автори, писали за тази област, разделени в 6 колекции. Преди цифровизацията е извършена каталогизация и е изготвен каталог с регистри, достъпни на сайта на Ведомството Културен център „Босилеград”.

Проектът „Дигитална аудиотека – дигитализация на аудио културно наследство“ разработи сътрудничество в рамките на Ведомството между организационните звена и по съвременен начин и на принципите на дигитализацията започна опазването и достъпността за всички заинтересовани граждани и служители на Ведомството на културното наследство, създадено в аудио форма по време на работата на Радио Босилеград, като организационно звено на Ведомството. Както вестникът е писмена хроника на събитията в нашия край, така и новините и другите предавания са звукова хроника и представляват своеобразна хроника, исторически извор за събитията в нашия край.

Общият бюджет на проекта е 2.993.889,10 динара. Проектът се финансира от Община Босилеград.

Времето за изпълнение на проекта е от 1 януари до 31 декември 2021 г.

С наближаването на края на проекта е време да представим резултатите от същия, какво сме постигнали и направили за този период. Ще представим резултатите според планираните дейности по проект.

Промоцията на проекта не беше реализирана в началото на годината по традиционния начин поради пандемията, но беше адекватно представена на сайта на Ведомството и чрез социалните мрежи.

Началото на проекта бе белязано от обучението на участниците в проекта. Извършено е адекватно и качествено обучение на участниците, подготвен е материал за обучение и са проведени работни срещи по теми, предвидени в проекта.

След обучението на участниците, основният процес на дигитализация беше стартиран като първа стъпка чрез подбор на материали за дигитализация. Бенефициентът на този проект реши да направи пионерско начинание в дигитализацията, като цифровизира аудио културно наследство.

Организационното звено „Аудио, видео и евент продукция” осигури суров материал за нуждите на този проект. Избрано е предаването „Новини“ за периода от 2008 до 2016 година, защото представляват своеобразна хроника на нашия край.

Избрани са 1915 предавания „Новини“. Създаден е каталог за предаванията, аудио материалът е преформатиран и са създадени метаданни.

Аудио транскрипцията беше извършена чрез вмъкване на думи в звука, за да може звукът да бъде претърсван от потребителите. Формирани са 9 колекции според годините на издаване на предаванията.

Основният резултат от проекта е ДИГИТАЛНАТА АУДИОТЕКА, която в момента съдържа 9 колекции с 1915 дигитални обекта в най-добрия аудио формат VORBIS.

Предимството на ДИГИТАЛНАТА АУДИОТЕКА е, че звукът може да бъде претърсван, което е пионерско начинание в областта на дигитализацията на културното наследство.

За да се гарантира устойчивостта на проекта, се предвижда пълна дигитализация на новинарските емисии от основаването през 1997 година до закриването на Радио Босилеград през 2016 година.


Пресконференцията беше проведена в съответствие с мерките за защита, като носенето на маски и спазването на дистанция между посетителите.

ДИГИТАЛНА АУДИОТЕКА

Добре дошли

в дигиталната аудиотека на Дигиталния център на Ведомството Културен център „Босилеград“, която е създадена с цел да осигури достъп и претърсване на ценното дигитализирано аудио културно наследство на Община Босилеград и да даде възможност за научни изследвания и приложение в науката, образованието и изграждането на общество, основано на знанието, за запазване на националната идентичност и културно многообразие на националните общности от нашия регион, както и подобряване на положението на страната ни на глобално ниво.

Дигиталната аудиотека включва дигитализиран аудио материал по време на изпълнението на проекта „Дигитална аудиотека – дигитализация на аудио културно наследство“, финансиран от Община Босилеград. Дигитализираният аудио материал включва 1915 предавания „Новини“ на организационните звена „Аудио, видео и еветн продукция“ и „Радио Босилеград“.

Търсене в звук


Платформата, на която е изграденa дигиталната аудиотека, позволява търсене в самия звук на самия материал. Въведете желания термин в полето за търсене. Имате възможност да претърсвате в аудио файловете на цялата дигитална аудиотека.
Забележка: Текстовете са на кирилица, търсете на кирилица.


 

 

 

 


 

Creative Commons License
Digital collections by Digital Audioteka of Digital centre of Cultural center „Bosilegrad“ is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial-ShareAlike 4.0 International License.

ФИЛМ: Тома

„Животът не се измерва с броя на годините, в които го разтягате, а колко живот влагате във всеки ден.“
Това е история за душата.

Оригинално заглавие: Тома
Дата и час на прожекция на филма: 11 и 12 11.2021 од 15:00, 18:00 и 21:00 часа
Място на прожекция филма: Голямата зала на Дома на културата
Цена на билета: 300,00 динара
Продължителност на филма: 146 мин
Държава/Година: SRB/2020
Жанр: Биографичен
Актьори: Милан Марич, Тамара Драгичевич, Петар Бенчина, Андрия Кузманович, Саня Маркович
Режисьор: Драган Белогърлич

СЪДЪРЖАНИЕ:

Този филм е импресионистичен портрет на Тома Здравкович (Милан Марич), който показва самото му начало, както и върха на славата, любовта му, която го е вдъхновявала при композирането на някои от най-големите хитове, както и връзките му с голям брой приятели, които той е имал в художествената среда на Югославия. Освен Тома, чрез филма проследяваме животите на известните изпълнители от онова време – Зоран Радмилович, Мика Антич, Тозовац и др.

Това е биографична история за Тома Здравкович, човек, когото помним не само по песните му, но и като един велик бохем – с поведението и душата си. Филмът следва две линии на действие – през 1991 г. проследяваме връзката между Тома и лекаря, който започва лечението на Тома и как това познанство се превръща в приятелство. Втората линия проследява живота на Тома – от детството му в Печеневце, през познанството му със Силвана Арменулич (Тамара Драгичевич), което ще повлияе решаващо на кариерата и личния му живот, достигането на невижданата височина на популярност, а и дъното на живота. Това е история за душата.

Филмът „Тома“ ще бъде прожектиран в съответствие с мерките за защита, като носенето на маски и спазването на дистанция между посетителите.

РЕЗУЛТАТИ ОТ НАГРАДНИЯ КОНКУРС „ВЕЛИКДЕН СЪС СЕМЕЙСТВОТО“

ПРВА КАТЕГОРИЈА – ПЪРВА КАТЕГОРИЯ

Име и презиме Место Држава Број гласа
Р.бр. Име и фамилия Място Държава Брой гласове
1. Ромина Танева Бургас България 2062
2. Милица Велинов Врање Србија 257
3. Дејан Јовановић Босилеград Србија 246
4. Драгана Евтимов Босилеград Србија 222
5. Магдалена Манасијев Босилеград Србија 170
6. Кристијан Петков Босилеград Србија 143
7. Матеја Спасић Босилеград Србија 120
8. Анастасија Бојков Босилеград Србија 70
9. Анна Стойкова Варна България 32
10. Ивон Павлова Плевен България 30
11. Сияна Павлова Плевен България 27
12. Александър Ямболов Варна България 25
13. Пламена Костова Димитровград България 23
14. Катерина Николова Варна България 20
15. Йоана Георгиева Варна България 18

 

ДРУГА КАТЕГОРИЈА – ВТОРА КАТЕГОРИЯ

Име и презиме Место Држава Број гласа
Р.бр. Име и фамилия Място Държава Брой гласове
1. Андреј Миланов Босилеград Србија 642
2. Стефан Андонов Босилеград Србија 600
3. Анастасија Цеков Босилеград Србија 537
4. Стефан Миладинов Босилеград Србија 533
5. Даријан Стоименов Босилеград Србија 340
6. Лука Стоименов Босилеград Србија 336
7. Дарко Тодоров Босилеград Србија 323
8. Сара Стоименов Босилеград Србија 245
9. Михајло Јовановић Босилеград Србија 204
10. Лазар Асенов Босилеград Србија 198
11. Димитар Миланов Босилеград Србија 191
12. Рафаел Петков Босилеград Србија 187
13. Никодина Стојнев Босилеград Србија 182
14. Данијел Смилков Босилеград Србија 181
15. Хана Василков Босилеград Србија 168
16. Давид Манасијев Босилеград Србија 166
17. Лазар Стоименов Босилеград Србија 144
18. Петра Пенев Босилеград Србија 142
19. Мануела Василков Босилеград Србија 137
20. Младен Цветков Босилеград Србија 134
21. Леонтина Симеонов Босилеград Србија 131
22. Анђела Ђукановић С. Митровица Србија 127
23. Никица Симеонов Босилеград Србија 125
24. Мила Димитров Ддимитровград Србија 121
25. Софиа Алексов Босилеград Србија 120
26. Катарина Бојков Босилеград Србија 120
27. Петра Григоров Босилеград Србија 113
28. Урош Спасов Босилеград Србија 99
29. Михајло Игњатов Босилеград Србија 89
30. Милица Бојков Босилеград Србија 89
31. Мила Костов Босилеград Србија 84
32. Алекс Христов Босилеград Србија 84
33. Глорија  Генов Босилеград Србија 83
34. Ана Јанков Босилеград Србија 83
35. Давид  Господинов Босилеград Србија 80
36. Нина Ефтимов Босилеград Србија 78
37. Борис Борисов Босилеград Србија 76
38. Михајло Спасић Босилеград Србија 75
39. Чарна Станковић С. Митровица Србија 73
40. Стефана Стоичков Босилеград Србија 72
41. Мила Иванов Босилеград Србија 72
42. Александар Арсов Босилеград Србија 64
43. Денис Петров София България 63
44. Вања Манасијева Босилеград Србија 62
45. Теа Динов Босилеград Србија 61
46. Марија Јакимова Босилеград Србија 59
47. Габриела Петрова София България 58
48. Петя Димитрова Русе България 57
49. Михајло Николов Босилеград Србија 57
50. Константин Разгрятлян София България 56
51. Карол Григоров София България 56
52. Слави Асенов Тутракан България 54
53. Симона  Василев Босилеград Србија 52
54. Паолина Донкова София България 52
55. Мария Йоргова Бургас България 52
56. Сияна Иванова София България 51
57. Мария Георгиева Берковица България 50
58. Виктория Атанасова Бургас България 50
59. Тони Стайков София България 49
60. Стефан Иванов София България 49
61. Йоана Ганкова Бургас България 48
62. Ивон Иванова Бургас България 48
63. Атанас Кръстев София България 48
64. Ника Линкова Бургас България 47
65. Леонардо Глигоров Босилеград Србија 47
66. Десислава Коева Тутракан България 47
67. Георги Сайменов София България 47
68. Генка Петкова Бургас България 47
69. Виктория Петрова София България 47
70. Алейна Илиева Тутракан България 47
71. Димо Димов София България 46
72. Диян Вълков Бургас България 46
73. Атанас Янев София България 46
74. Ралица Каменова София България 45
75. Николай Цъцаров Бургас България 45
76. Иван Кръстев София България 45
77. Галин Георгиев Бургас България 45
78. Велизар Бонев София България 45
79. Анджела Георгиева София България 45
80. Константин Станчев София България 44
81. Ева Матеева София България 44
82. Мария Стоилова София България 43
83. Владислав Владимиров София България 43
84. Александра Геновска София България 43
85. Моника Георгиева Бургас България 42
86. Живомира Лазарова София България 42
87. Деян Братоев Варна България 42
88. Пламен Митев Бургас България 41
89. Кристиян Маринов София България 41
90. Камелия Йорданова Бургас България 41
91. София Янева Бургас България 40
92. Мирослав Христов София България 40
93. Мадлен Милчева София България 40
94. Спас Николов София България 39
95. Ния Ракова София България 39
96. Ирина Попова Варна България 38
97. Александра Лазарева София България 38

 

ТРЕЋА КАТЕГОРИЈА – ТРЕТА КАТЕГОРИЯ

Име и презиме Место Држава Број гласа
Р.бр. Име и фамилия Място Държава Брой гласове
1. Дарио Андонов Босилеград Србија 550
2. Христина Васева Босилеград Србија 471
3. Миљан Пенев Босилеград Србија 241
4. Киара Апостолова Несебър България 159
5. Ивана Гићанов С. Митровица Србија 109
6. Викторија Митов Босилеград Србија 103
7. Марија Раденков Босилеград Србија 92
8. Андрея Кръстева Монтана България 80
9. Пламена Атанасова Монтана България 77
10. Дијана Димитров Димитровград Србија 66
11. Калина Руменова Монтана България 64
12. Илиян Георгиев Монтана България 64
13. Юлиян Христов Монтана България 63
14. Наталия Дашова Монтана България 62
15. Александра Иванова Монтана България 62
16. Еманоела Каменова Монтана България 60
17. Анђела Стоилкова Босилеград Србија 60
18. Стилиян Георгиев Монтана България 58
19. Константин Любомиров Монтана България 58
20. Лана Димитров Димитовград Србија 57
21. Андрея Заркова Монтана България 57
22. Сара Славов Димитовград Србија 56
23. Божидара Томова Монтана България 54
24. Александар Стоичков Босилеград Србија 54
25. Ина Алексиева София България 44
26. Елена Шойлева София България 41

Виртуална изложба „Духът на времето“

По повод Международния фестивал „Великден на Тримеждието 2021“, Ведомство Културен център „Босилеград“ от Босилеград, представя виртуална изложба „Духът на времето“.

Изложбата представя колекция от снимки на експонати, направени в грънчарската работилница към Културния център, като част от проекта „Културното наследство в служба на социалната кохезия“, Фаза 2, финансиран от Община Босилеград.

Продукция: Културен център „Босилеград“, Босилеград

Автор на изложбата: Любиша Пенев

ПРЕДСТАВЯНЕ НА ПРОЕКТА „ДИГИТАЛНА АУДИОТЕКА – ДИГИТАЛИЗАЦИЯ НА АУДИО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО“

ПРЕДСТАВЯНЕ НА ПРОЕКТА

ДИГИТАЛНА АУДИОТЕКА – ДИГИТАЛИЗАЦИЯ НА АУДИО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО

Община Босилеград разполага с богата съкровищница от непреработено материално и нематериално културно наследство, над което компетентност имат преди всичко Ведомство Културен център „Босилеград”, Народна библиотека „Христо Ботев”, Ведомство за издателство „Ново братство” и основните и средните училища. Културното наследство непрекъснато се увеличава поради естествено обусловената продължителност, но и поради нестабилната среда по отношение на развитието на новите технологии и промените в стила и начина на живот. Следователно грижата за опазването на културното наследство през 21 век е не само декларативно задължение на компетентните институции, но е и моралната роля на цялото общество.

Ведомство Културен център „Босилеград“ реализира успешно три фази от проекта „Формиране на дигитален център и дигитализация на материалите на асоцираните ведомства“, с които бе формиран Дигитален център за дигитализация и завършви дигитализацията на вестник „Братство“. Създадено е цифрово хранилище, което създаде условия за изпълнение на други проекти. В третата фаза на този проект беше осигурен сървър със съпътстваща операционна сървърна система и придружаващ хардуер и софтуер за представяне и популяризиране на дигитализиран материал от първите две фази на проекта. По този начин се постигна втората основна цел на дигитализацията, че освен запазване на културното наследство, тя да е достъпна и за по-широка група потребители.

Ведомство Културен център „Босилеград“ в сътрудничество с Народната библиотека през 2020 г. реализира проекта „Дигитално Краище – Дигитализация на фонд краище“, финансиран от Община Босилеград, която по време на изпълнението на предишни проекти в областта на дигитализацията осъзна значението на дигитализацията при опазване на културното наследство на нашия регион. Основният резултат от този проект е дигиталната читалня, сформирана в помещенията на Народната библиотека „Христо Ботев“, където книгите от фонд Краезнание на библиотеката се предлагат в дигитален вид. Дигиталната читалня в Народната библиотека „Христо Ботев“ е модерна дигитална читалня за представяне и търсене на дигитално културно наследство, разработена на базата на инструментите ResCartа. Тя има модерен интерфейс за преглед, преведен на сръбски. Дигиталната читалня за начало включва 100 заглавия от местни автори и автори, писали за този регион, разделени в 6 колекции. Преди дигитализацията е извършена каталогизация и е предоставен каталог с регистри на уебсайта на Ведомството Културен център „Босилеград“.

Проектът „Дигитална аудиотека – дигитализация на аудио културно наследство“ ще развие сътрудничеството в рамките на ведомството между организационните единици и ще бъде запазено по модерен начин и на принципите на дигитализацията и предоставено на всички заинтересовани граждани и служители на Ведомството културно наследство, създадено в аудио форма по време на Радио Босилеград, като организационна единица на Ведомството. Както вестниците са писана хроника на събитията в нашия регион, така новините и други предавания са звукови хроники и представляват един вид хроника, исторически източник за събитията в нашия регион.

Общият бюджет на проекта е 2.993.889,10  динара. Проектът се финансира от Община Босилеград.

Времето за изпълнение на проекта е от 1 януари до 31 декември 2021 г.

Целта на проекта „Дигитална аудиотека – дигитализация на аудио културно наследство“ е да улесни работата на служителите в културните веодмства, да даде възможност възможност за безпрепятствени научни изследвания и приложение в науката, образованието и изграждането на общество, основано на знанието, ще допринесе за запазване на националната идентичност и културно многообразие на националните общности в нашия регион, както и за подобряване на положението на страната ни в световен мащаб.

Целеви група на проекта:
1. Група изследователи, предимно историци, библиотекари, куратори и архивисти, които говорят сръбски и български и се занимават с теми като местна история, местно културно наследство и дигитализация на местни източници на информация, както и всички жители, живеещи в община Босилеград и емигриралите и техните потомци и имат интерес да запазят своя произход.
2. Служители в Аудио, видео и евент продукцията и в другите организационни звена на Ведомството Културен център „Босилеград“, както и служители на УЗИД Нова радио-телевизия Босилеград, за които аудиотеката би била отправна точка при подготовката на нови предавания.

Потенциалът на устойчивостта на проекта се отразява, наред с други неща, в съдържанието, което ще бъде създадено по време на проектния цикъл и което ще се използва като средство за най-широко популяризиране на културното наследство на община Босилеград. За да бъде устойчив, проектът предвижда също така да се свърже с национални и европейски инициативи, насочени към популяризиране на културното наследство.

Планирани дейности по проекта:

• Представяне и популяризиране на проекта
• Образование и изграждане на капацитет на участниците в процеса на дигитализация на аудио материали
• Избор на аудио материал за дигитализация
• Каталогизиране и обработка на избрания аудио материал за дигитализация
• Закупуване на оборудване за достъп до аудио материал, т.е. формиране формиране на дигитално хранилище
• Аудио грабване и преформатиране на аудио файлове и обработка на дигитални аудио документи, дигитално възстановяване и контрол на качеството
• Създаване на главни и други оперативни копия на дигитални аудио документи
• Създаване на метаданни
• Обработка на дигитални аудио обекти
• Осигуряване на дългосрочно съхранение на физически сменяеми носители
• Осигуряване на достъп до дигиталните материали
• Представяне на резултатите от проекта

Очаквани резултати от проекта:

Дигитализираното и адекватно представено културно наследство ще даде възможност за безпрепятствени научни изследвания и приложение в науката, образованието и изграждането на общество, основано на знанието, ще допринесе за запазване на националната идентичност и културно многообразие на националните общности в нашия регион, както и за подобряване на положението на страната ни в световен мащаб.

Краткосрочни резултати:
– Извършено качествено обучение на екипа по проекта за самостоятелно изпълнение на процеса на дигитализация на аудио файлове;
– Извършена качествена каталогизация на избрания аудио материал за дигитализация и изработен каталог в електронен и хартиен вид съгласно насоки и стандарти;
– Извършено качествено извличане и преформатиране на аудио файлове;
– Качествено и хармонизирано с бюджета на проекта поръчка на необходимо оборудване за качествен достъп до цифрови аудио съоръжения от страна на заетите в организационната единица за продукция и другите служители в Ведомството, както и от радио Босилеград и тяхното търсене чрез формиране на дигитална аудиотека в помещенията на продукцията;
– Формирана дигитална аудиотека на сървъра на Ведомството с дигитални аудио файлове с регулирани авторски права за достъп до по-широка група потребители;
– Формирано дигитално хранилище, с прегледен потребителски интерфейс;
– Физически защитени аудио материали и източници;
– Универсална наличност на информация;
– Формирана основа за сътрудничество с други институции и лица, които разполагат с материали и ресурси във всичките им форми, за обмен и допълване на средства;
– Популяризиране на аудио материали и източници и служители в продукцията и радио Босилеград като техни създатели;

Дългосрочни резултати:

– Създадена модерна дигитална аудиотека за представяне и претърсване на дигиталното аудио културно наследство, която ще стане достъпна за по-широка група потребители;
– Начало на създаването на модерен дигитален център, който ще включва всички видове културно наследство;
– Създадени възможности за реализация на следващите фази на проекта;
– Засилен интерес на институциите към дигитализиране на техните материали, което би допринесло за по-добро завършване на дигиталното хранилище и ще осигури единен достъп до културното наследство и ще изпълни законовите им задължения;
– Развитие на осъзнаването на значението на научното и културното наследство и ролята на индивида в неговото опазване.

ПРЕДСТАВЯНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ ПО ПРОЕКТА „ДИГИТАЛНО КРАИЩЕ – ДИГИТАЛИЗАЦИЯ НА ФОНД КРАИЩЕ“

ПРЕДСТАВЯНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ ПО ПРОЕКТА

„ДИГИТАЛНО КРАИЩЕ – ДИГИТАЛИЗАЦИЯ НА ФОНД КРАИЩЕ“

Община Босилеград разполага с богата съкровищница от непреработено материално и нематериално културно наследство, над което компетентност имат преди всичко Ведомство Културен център „Босилеград”, Народна библиотека „Христо Ботев”, Ведомство за издателство „Ново братство” и основните и средните училища. Културното наследство непрекъснато се увеличава поради естествено обусловената продължителност, но и поради нестабилната среда по отношение на развитието на новите технологии и промените в стила и начина на живот. Следователно грижата за опазването на културното наследство през 21 век е не само декларативно задължение на компетентните институции, но е и моралната роля на цялото общество.

Ведомство Културен център „Босилеград“ реализира успешно две фази от проекта, с които бе формиран Дигитален център за дигитализация и завършви дигитализацията на вестник „Братство“. Създадено е цифрово хранилище, което създаде условия за изпълнение на други проекти, когато резултатите от първите фази ще станат видими и достъпни за всички заинтересовани потребители.

Този проект ще развие сътрудничеството между двете институции, основните носители на опазването на културното наследство в община Босилеград. Културният център разполага с подходящо оборудване, а библиотеката с необработеното културно наследство и резултатите от тяхното сътрудничество ще се ползват от по-широк кръг от заинтересувани потребители.

Общият бюджет на проекта е 4 981 008,00 динара. Проектът се финансира от Община Босилеград.

Времето за изпълнение на проекта е от 1 януари до 31 декември 2020 г.

С наближаването на края на проекта е време да представим резултатите от същия, какво сме постигнали и направили за този период. Ще представим резултатите според планираните дейности по проект.

След като проектът беше адекватно представен на широката общественост чрез организиране на пресконференция, за да се види значението на проекта за опазването на културното наследство на община Босилеград, започна обучението на участниците в процеса на дигитализация. Извършено е адекватно и качествено обучение на участниците по екипи от работни групи за изпълнение на предвидените дейности по проекта. Подготви се необходим материал за обучение и се проведоха работни срещи по следните теми:

След работилниците знанията бяха проверени чрез проверка на знанията с попълване на въпросници, организирани по екипи. След проверката на знанията бяха издадени удостоверения на участниците в процеса на дигитализация по екипи, че участниците са придобили знания, умения и компетенции в областта на дигитализацията на културното наследство. Сертификатът има изключително вътрешен характер и може да служи като акредитив за допълнително обучение в тази област при издателя.

След обучението на участниците, премина се към основния процес на дигитализация като първа стъпка чрез избор на материали за дигитализация. Бенефициентите на този проект са избрали да дигитализират част от библиотечно-информационния материал и източници от Фонд „Краище“ според спецификата на фонда и според приоритетите. Екипът на Народната библиотека имаше за задача при избора на материала първо да избере приоритетите, а след това и другия материал според критериите – стойността на материала, по-често използвания материал, състоянието на материала, качеството на копията за дигитализация и достъп. Библиотечно-информационните материали и източници бяха поети и върнати поетапно. Създаден е каталог на библиотечно-информационния материал и източници за дигитализация, за да се улесни създаването на метаданни в по-нататъшния процес на дигитализация. Каталогът е направен съгласно принципите на библиографското описание на публикациите под формата на коментирана библиография. В допълнение към каталога беше направен и статистически преглед.

След избора на материала започна се със сканиране на материала. Материалът беше сканиран с висока разделителна способност, за да се създадат главни копия за дългосрочно съхранение. От тях са създадени други оперативни копия с цел обработка, създаване на метаданни и осигуряване на по-лесен достъп до дигиталните материали. Обработените дигиталниви обекти се съхраняват на отделни носители – в централния компютър и на физически сменяеми носители – външни твърди дискове и DVD дискове.

Основният резултат от проекта и сътрудничеството на ведомствата е Дигиталната читалня, сформирана в помещенията на Народната библиотека „Христо Ботев“. Дигиталната читалня в Народнатаа библиотека „Христо Ботев“ е модерна дигитална читалня за представяне и претърсване на дигитално културно наследство, разработена на базата на инструментите ResCartа. Тя има модерен интерфейс за преглед, преведен на сръбски, който скоро ще бъде преведен и на български език.

Дигиталната читалня включва за начало 100 дигитализирани публикации от  фонд Краище на Народната библиотека в най-добрия формат TIFF и съответните им метаданни в XML формат, сортирани в следните колекции:

  1. Литература – Поезия: 35 публикации
    Включва стихосбирки на автори, родени на територията на Босилеград
  2. Литература – Проза: 22 публикации
    Включва повествователна проза от автори, родени на територията на Босилеград
  3. Литература – Народна: 6 публикации
    Включва колекции от събрана народна литература (поезия и проза) от територията на Босилеград
  4. Краезнание: 20 публикации
    Включва исторически, географски и други източници за Босилеград и неговото население
  5. Стари и редки материали и източници: 11 публикации
    Включва стари и редки библиотечни материали и източници за Босилеград и неговото население
  6. Други материали и източници: 6 публикации
    Включва други материали и източници на автори, родени на територията на Босилеград

Дигиталната читалня включва 100 заглавия от 45 автори или общо 15 482 страници.
Заглавията, които бяха дигитализирани, оргинално 73 са на български, 23 на сръбски и 6 са на македонски език. По година на издаване най-старата публикация в читалнята е от 1906 г., а най-новата от 2019 г. Според Универсалната десетична класификация на знанието повечето заглавия в читалнята принадлежат към групата за литература – 67 заглавия и групата на обществените науки – 11 заглавия. Повечето автори, чиито заглавия са дигитализирани, са родени на територията на Босилеградско Краище – 32 автори, т.е. 82%, докато 7 са родени извън Босилеград, т.е. 18% от общия брой.

Най-много дигитализирани заглавия са издадени на територията на Република Сърбия – 66%, следвани от 25,5% в Република България и 8,5% в Република Северна Македония. От 66 заглавия, публикувани в Република Сърбия, само 34 публикации са публикувани от „Братство“ в Ниш, което представлява 51,5% от публикуваните в Сърбия или 34% от общия брой на дигитализираните заглавия. В Република България най-много заглавия са публикувани в София, 64% от броя на публикуваните в тази страна или 16% от общия брой дигитализирани заглавия.

Предимството на дигиталната читалня е универсалната достъпност на информация и защита на културното наследство, което е физически в оригиналния си вид във фонд Краище на библиотеката. С помощта на дигиталната читалня е възможно да се претърсва целия наличен фонд по заглавия, метаданни, автори, издатели, година на издаване, език и колекции, както и в текста на публикациите, който се преобразува от пасивен със OCR в активен „жив“ текст. Когато даден термин се въведе в търсачката, софтуерът намира в кои публикации е споменат и къде в текста на публикацията. По този начин потребителите на дигиталната читалня могат да търсят необходимите термини и информация и не е необходимо да знаят заглавието на публикацията или името на автора.

Друго предимство на дигиталната читалня е, че Народната библиотека има възможност да притежава и представя библиотечни и информационни материали и източници в дигитален вид, които тя не притежава физически във Фонд „Краище“, и се отнасят до нашия роден край или техните автори са родени в Босилеградското Краище.

Дигиталната читалня може да се използва от по-широк кръг от потребители в помещенията на Народната библиотека „Христо Ботев“ в съответствие с Правилника на това ведомство и в съответствие с препоръките за поведение по време на пандемията.

За да се поддържа проектът, предвижда се пълната дигитализация на Фонд „Краище“, а след това и публикациите от други фондове, които най-често се търсят и използват. По този начин библиотеката ще следва съвременните тенденции за дигитализация, ще разшири обхвата на услугите и ще увеличи броя на потребителите.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Проектът е изпълнен в съответствие с планираните дейности и бюджет. Създадена е модерна дигитална читалня, която ще бъде достъпна само в помещенията на Народната библиотека поради зачитане на авторските права на местните автори и на този етап не е възможно да се публикува в Интернет. Народната библиотека трябва да популяризира дигиталната читалня през следващия период чрез медиите, социалните мрежи и интернет, както и при нейните потребители, така че по-голям кръг от заинтересовани граждани да могат да разберат за нея и за притежаваните от нея материали. През следващия период от време е необходимо да се дигитализира останалата част от фонд „Краище“, да се попълни с помощта на дигитални версии на заглавия, с които разполагат други ведомства, и да се премине към дигитализацията на други заглавия, които се използват и търсят най-вече в Народната библиотека.

Засега в тази фаза са създадени условия за следващите фази, когато Народната библиотека ще осигури всички необходими условия, т.е. договори за възлагане на определени авторски права с местни автори, чиито книги са в дигитален вариант в дигиталната читалня, така че читалнята да бъде достъпна и видима в интернет. В следващите фази Народната библиотека трябва да осигури всички необходими технически условия (сървърни хардуер и софтуер) за по-добра достъпност и видимост на дигиталната читалня.


Пресконференцията беше проведена в съответствие с мерките за защита, като носенето на маски и спазването на дистанция между посетителите.

ПРЕДСТАВЯНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ ПО ПРОЕКТA ФАЗА 3

ПРЕДСТАВЯНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ ПО ПРОЕКТА

„Формиране на дигитален център и дигитализация на материалите на асоцираните ведомства “ ФАЗА 3

Днес, 17 декември 2020 г., от 10:30 ч. в тържествената зала на Дома на културата бяха представени резултатите по проектта „Формиране на дигитален център и дигитализация на материалите на асоцираните ведомства – Трета фаза“, реализиран от Ведомство Културен център „Босилеград“ и съфинансиран от Министерството на културата и информирането на Република Сърбия и Община Босилеград.

Община Босилеград разполага с богата съкровищница от непреработено материално и нематериално културно наследство, над което компетентност имат преди всичко Ведомство Културен център „Босилеград”, Народна библиотека „Христо Ботев”, Ведомство за издателство „Ново братство” и основните и средните училища. Културното наследство непрекъснато се увеличава поради естествено обусловената продължителност, но и поради нестабилната среда по отношение на развитието на новите технологии и промените в стила и начина на живот. Следователно грижата за опазването на културното наследство през 21 век е не само декларативно задължение на компетентните институции, но е и моралната роля на цялото общество.

Водено от тази визия и с подкрепата на асоциирани ведомства, Ведомство Културен център „Босилеград“ през април тази година продължи проекта от 2018 и 2019 година  „Формиране на дигитален център и дигитализация на материалите на асоцираните ведомства“ с ТРЕТА ФАЗА, която беше одобрена за финансиране от страна на Министерството на културата и информирането на Република Сърбия и Община Босилеград, които по време на реализацията на първа и втора фаза осъзнаха важността и значението на процеса на дигитализацията в опазването на културното наследство на нашия регион.

Общият бюджет на проекта е 377.000,00 динара. Проектът се съфинансира от страна на Министерството на културата и информирането на Република Сърбия с 300.000,00 динара, Община Босилеград 60.000,00 динара и с участието на Ведомство Културен център със собствени средства в размер от 17.000,00 динара.

Време реализације пројекта је од 01. августа до 31. децембра 2020. г

Времето за реализация на проекта е от 1 август до 31 декември 2020 година.

През първите две фази на проекта бяха извършени качествени подготовки и започна работа по дигитализиране на писаното културно наследство.

Реализацията на третата фаза позволява достъп до дигитализирания материал, както тези от първите две фази на проекта, така и от тази фаза. По този начин са постигнати целите на дигитализацията за запазване на наследството и за неговата достъпност до по-широка група потребители, без да се посещават физически институциите, където то е в оригиналния си вид.

Ведомство Културен център „Босилеград“ с проекта „Формиране на дигитален център и дигитализация на материалите на асоцираните ведомства“ през 2018 г. започна формирането на център за дигитализация и дигитализация на печатани материали, които представляват писано материално културно наследство. Набавено е необходимо оборудване за дигитализация, което позволява качествено сканиране и обработка на дигитални документи, създаване на метаданни и получаване на дигитални обекти. Беше създадена готова платформа, базирана на инструментите ResCartа, които преведохме на сръбски и български език.

Целта на дигитализацията на културното наследство е, освен запазването му, да осигури и средства за тяхната видимост и достъпност за по-широка група потребители.

През първите две фази бяха сканирани общо 53 години издаване на вестник „Братство“ от 1959 до 2012 г., т.е. 2273 броя или 26 320 страници.

По време на третата фаза бяха сканирани 11 заглавия от Фонд Краезнание на Народната библиотека „Христо Ботев“.  Подбрани са заглавия от началото на 20 и началото на 21 век, за да се сравнят библиофилните характеристики на книгите в областта на науката и литературата. Сканирани са общо 3585 страници.

С приключването на трите фази на дигитализацията,  оформен е дигитален репозиторий на вестник „Братство“ и колекцията на Фонд „Краезнание“, готови за представяне и промоция което ще осигури адекватен достъп до него и качествено съхранение.

Съгласно този проект е набавено необходимото оборудване за реализацията на проекта – сървър, сървърна операционна система и друго съпътстващо оборудване (UPS, кабели, регулатор на напрежението …).

На сървъра е поставен дигиталния репозиторий, който е достъпен на уебсайта на ведомството.

 

Дигиталният репозиторй включва 53 колекции на вестник „Братство“ и една колекция на Фонд „Краезнание“. Колекциите на вестник „Братство“ са формирани според годините на издаване от 1959 до 2012 година. Колекциите обхващат общо 26 320 страници.

Колекцията на Фонд „Краезнание“ включва 11 заглавия от 1918 до 2018 г., с общо 3585 страници.

 


За да се поддържа проектът,  предвижда се пълната дигитализация на Фонд „Краезнание“ на Народната библиотека „Христо Ботев“ и материалите на други заинтересовани ведомства за дигитализиране на собствените си материали.

 

 

 

 

Пресконференцията е проведена в съответствие с мерките за защита, като носенето на маски и спазването на дистанция между посетителите.