ПРЕДСТАВЯНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ ПО ПРОЕКТА

„ДИГИТАЛНО КРАИЩЕ – ДИГИТАЛИЗАЦИЯ НА ФОНД КРАИЩЕ“

Община Босилеград разполага с богата съкровищница от непреработено материално и нематериално културно наследство, над което компетентност имат преди всичко Ведомство Културен център „Босилеград”, Народна библиотека „Христо Ботев”, Ведомство за издателство „Ново братство” и основните и средните училища. Културното наследство непрекъснато се увеличава поради естествено обусловената продължителност, но и поради нестабилната среда по отношение на развитието на новите технологии и промените в стила и начина на живот. Следователно грижата за опазването на културното наследство през 21 век е не само декларативно задължение на компетентните институции, но е и моралната роля на цялото общество.

Ведомство Културен център „Босилеград“ реализира успешно две фази от проекта, с които бе формиран Дигитален център за дигитализация и завършви дигитализацията на вестник „Братство“. Създадено е цифрово хранилище, което създаде условия за изпълнение на други проекти, когато резултатите от първите фази ще станат видими и достъпни за всички заинтересовани потребители.

Този проект ще развие сътрудничеството между двете институции, основните носители на опазването на културното наследство в община Босилеград. Културният център разполага с подходящо оборудване, а библиотеката с необработеното културно наследство и резултатите от тяхното сътрудничество ще се ползват от по-широк кръг от заинтересувани потребители.

Общият бюджет на проекта е 4 981 008,00 динара. Проектът се финансира от Община Босилеград.

Времето за изпълнение на проекта е от 1 януари до 31 декември 2020 г.

С наближаването на края на проекта е време да представим резултатите от същия, какво сме постигнали и направили за този период. Ще представим резултатите според планираните дейности по проект.

След като проектът беше адекватно представен на широката общественост чрез организиране на пресконференция, за да се види значението на проекта за опазването на културното наследство на община Босилеград, започна обучението на участниците в процеса на дигитализация. Извършено е адекватно и качествено обучение на участниците по екипи от работни групи за изпълнение на предвидените дейности по проекта. Подготви се необходим материал за обучение и се проведоха работни срещи по следните теми:

След работилниците знанията бяха проверени чрез проверка на знанията с попълване на въпросници, организирани по екипи. След проверката на знанията бяха издадени удостоверения на участниците в процеса на дигитализация по екипи, че участниците са придобили знания, умения и компетенции в областта на дигитализацията на културното наследство. Сертификатът има изключително вътрешен характер и може да служи като акредитив за допълнително обучение в тази област при издателя.

След обучението на участниците, премина се към основния процес на дигитализация като първа стъпка чрез избор на материали за дигитализация. Бенефициентите на този проект са избрали да дигитализират част от библиотечно-информационния материал и източници от Фонд „Краище“ според спецификата на фонда и според приоритетите. Екипът на Народната библиотека имаше за задача при избора на материала първо да избере приоритетите, а след това и другия материал според критериите – стойността на материала, по-често използвания материал, състоянието на материала, качеството на копията за дигитализация и достъп. Библиотечно-информационните материали и източници бяха поети и върнати поетапно. Създаден е каталог на библиотечно-информационния материал и източници за дигитализация, за да се улесни създаването на метаданни в по-нататъшния процес на дигитализация. Каталогът е направен съгласно принципите на библиографското описание на публикациите под формата на коментирана библиография. В допълнение към каталога беше направен и статистически преглед.

След избора на материала започна се със сканиране на материала. Материалът беше сканиран с висока разделителна способност, за да се създадат главни копия за дългосрочно съхранение. От тях са създадени други оперативни копия с цел обработка, създаване на метаданни и осигуряване на по-лесен достъп до дигиталните материали. Обработените дигиталниви обекти се съхраняват на отделни носители – в централния компютър и на физически сменяеми носители – външни твърди дискове и DVD дискове.

Основният резултат от проекта и сътрудничеството на ведомствата е Дигиталната читалня, сформирана в помещенията на Народната библиотека „Христо Ботев“. Дигиталната читалня в Народнатаа библиотека „Христо Ботев“ е модерна дигитална читалня за представяне и претърсване на дигитално културно наследство, разработена на базата на инструментите ResCartа. Тя има модерен интерфейс за преглед, преведен на сръбски, който скоро ще бъде преведен и на български език.

Дигиталната читалня включва за начало 100 дигитализирани публикации от  фонд Краище на Народната библиотека в най-добрия формат TIFF и съответните им метаданни в XML формат, сортирани в следните колекции:

  1. Литература – Поезия: 35 публикации
    Включва стихосбирки на автори, родени на територията на Босилеград
  2. Литература – Проза: 22 публикации
    Включва повествователна проза от автори, родени на територията на Босилеград
  3. Литература – Народна: 6 публикации
    Включва колекции от събрана народна литература (поезия и проза) от територията на Босилеград
  4. Краезнание: 20 публикации
    Включва исторически, географски и други източници за Босилеград и неговото население
  5. Стари и редки материали и източници: 11 публикации
    Включва стари и редки библиотечни материали и източници за Босилеград и неговото население
  6. Други материали и източници: 6 публикации
    Включва други материали и източници на автори, родени на територията на Босилеград

Дигиталната читалня включва 100 заглавия от 45 автори или общо 15 482 страници.
Заглавията, които бяха дигитализирани, оргинално 73 са на български, 23 на сръбски и 6 са на македонски език. По година на издаване най-старата публикация в читалнята е от 1906 г., а най-новата от 2019 г. Според Универсалната десетична класификация на знанието повечето заглавия в читалнята принадлежат към групата за литература – 67 заглавия и групата на обществените науки – 11 заглавия. Повечето автори, чиито заглавия са дигитализирани, са родени на територията на Босилеградско Краище – 32 автори, т.е. 82%, докато 7 са родени извън Босилеград, т.е. 18% от общия брой.

Най-много дигитализирани заглавия са издадени на територията на Република Сърбия – 66%, следвани от 25,5% в Република България и 8,5% в Република Северна Македония. От 66 заглавия, публикувани в Република Сърбия, само 34 публикации са публикувани от „Братство“ в Ниш, което представлява 51,5% от публикуваните в Сърбия или 34% от общия брой на дигитализираните заглавия. В Република България най-много заглавия са публикувани в София, 64% от броя на публикуваните в тази страна или 16% от общия брой дигитализирани заглавия.

Предимството на дигиталната читалня е универсалната достъпност на информация и защита на културното наследство, което е физически в оригиналния си вид във фонд Краище на библиотеката. С помощта на дигиталната читалня е възможно да се претърсва целия наличен фонд по заглавия, метаданни, автори, издатели, година на издаване, език и колекции, както и в текста на публикациите, който се преобразува от пасивен със OCR в активен „жив“ текст. Когато даден термин се въведе в търсачката, софтуерът намира в кои публикации е споменат и къде в текста на публикацията. По този начин потребителите на дигиталната читалня могат да търсят необходимите термини и информация и не е необходимо да знаят заглавието на публикацията или името на автора.

Друго предимство на дигиталната читалня е, че Народната библиотека има възможност да притежава и представя библиотечни и информационни материали и източници в дигитален вид, които тя не притежава физически във Фонд „Краище“, и се отнасят до нашия роден край или техните автори са родени в Босилеградското Краище.

Дигиталната читалня може да се използва от по-широк кръг от потребители в помещенията на Народната библиотека „Христо Ботев“ в съответствие с Правилника на това ведомство и в съответствие с препоръките за поведение по време на пандемията.

За да се поддържа проектът, предвижда се пълната дигитализация на Фонд „Краище“, а след това и публикациите от други фондове, които най-често се търсят и използват. По този начин библиотеката ще следва съвременните тенденции за дигитализация, ще разшири обхвата на услугите и ще увеличи броя на потребителите.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Проектът е изпълнен в съответствие с планираните дейности и бюджет. Създадена е модерна дигитална читалня, която ще бъде достъпна само в помещенията на Народната библиотека поради зачитане на авторските права на местните автори и на този етап не е възможно да се публикува в Интернет. Народната библиотека трябва да популяризира дигиталната читалня през следващия период чрез медиите, социалните мрежи и интернет, както и при нейните потребители, така че по-голям кръг от заинтересовани граждани да могат да разберат за нея и за притежаваните от нея материали. През следващия период от време е необходимо да се дигитализира останалата част от фонд „Краище“, да се попълни с помощта на дигитални версии на заглавия, с които разполагат други ведомства, и да се премине към дигитализацията на други заглавия, които се използват и търсят най-вече в Народната библиотека.

Засега в тази фаза са създадени условия за следващите фази, когато Народната библиотека ще осигури всички необходими условия, т.е. договори за възлагане на определени авторски права с местни автори, чиито книги са в дигитален вариант в дигиталната читалня, така че читалнята да бъде достъпна и видима в интернет. В следващите фази Народната библиотека трябва да осигури всички необходими технически условия (сървърни хардуер и софтуер) за по-добра достъпност и видимост на дигиталната читалня.


Пресконференцията беше проведена в съответствие с мерките за защита, като носенето на маски и спазването на дистанция между посетителите.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.