ПРЕДСТАВЯНЕ НА ПРОЕКТА „ДИГИТАЛНА АУДИОТЕКА – ДИГИТАЛИЗАЦИЯ НА АУДИО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО“

ПРЕДСТАВЯНЕ НА ПРОЕКТА

ДИГИТАЛНА АУДИОТЕКА – ДИГИТАЛИЗАЦИЯ НА АУДИО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО

Община Босилеград разполага с богата съкровищница от непреработено материално и нематериално културно наследство, над което компетентност имат преди всичко Ведомство Културен център „Босилеград”, Народна библиотека „Христо Ботев”, Ведомство за издателство „Ново братство” и основните и средните училища. Културното наследство непрекъснато се увеличава поради естествено обусловената продължителност, но и поради нестабилната среда по отношение на развитието на новите технологии и промените в стила и начина на живот. Следователно грижата за опазването на културното наследство през 21 век е не само декларативно задължение на компетентните институции, но е и моралната роля на цялото общество.

Ведомство Културен център „Босилеград“ реализира успешно три фази от проекта „Формиране на дигитален център и дигитализация на материалите на асоцираните ведомства“, с които бе формиран Дигитален център за дигитализация и завършви дигитализацията на вестник „Братство“. Създадено е цифрово хранилище, което създаде условия за изпълнение на други проекти. В третата фаза на този проект беше осигурен сървър със съпътстваща операционна сървърна система и придружаващ хардуер и софтуер за представяне и популяризиране на дигитализиран материал от първите две фази на проекта. По този начин се постигна втората основна цел на дигитализацията, че освен запазване на културното наследство, тя да е достъпна и за по-широка група потребители.

Ведомство Културен център „Босилеград“ в сътрудничество с Народната библиотека през 2020 г. реализира проекта „Дигитално Краище – Дигитализация на фонд краище“, финансиран от Община Босилеград, която по време на изпълнението на предишни проекти в областта на дигитализацията осъзна значението на дигитализацията при опазване на културното наследство на нашия регион. Основният резултат от този проект е дигиталната читалня, сформирана в помещенията на Народната библиотека „Христо Ботев“, където книгите от фонд Краезнание на библиотеката се предлагат в дигитален вид. Дигиталната читалня в Народната библиотека „Христо Ботев“ е модерна дигитална читалня за представяне и търсене на дигитално културно наследство, разработена на базата на инструментите ResCartа. Тя има модерен интерфейс за преглед, преведен на сръбски. Дигиталната читалня за начало включва 100 заглавия от местни автори и автори, писали за този регион, разделени в 6 колекции. Преди дигитализацията е извършена каталогизация и е предоставен каталог с регистри на уебсайта на Ведомството Културен център „Босилеград“.

Проектът „Дигитална аудиотека – дигитализация на аудио културно наследство“ ще развие сътрудничеството в рамките на ведомството между организационните единици и ще бъде запазено по модерен начин и на принципите на дигитализацията и предоставено на всички заинтересовани граждани и служители на Ведомството културно наследство, създадено в аудио форма по време на Радио Босилеград, като организационна единица на Ведомството. Както вестниците са писана хроника на събитията в нашия регион, така новините и други предавания са звукови хроники и представляват един вид хроника, исторически източник за събитията в нашия регион.

Общият бюджет на проекта е 2.993.889,10  динара. Проектът се финансира от Община Босилеград.

Времето за изпълнение на проекта е от 1 януари до 31 декември 2021 г.

Целта на проекта „Дигитална аудиотека – дигитализация на аудио културно наследство“ е да улесни работата на служителите в културните веодмства, да даде възможност възможност за безпрепятствени научни изследвания и приложение в науката, образованието и изграждането на общество, основано на знанието, ще допринесе за запазване на националната идентичност и културно многообразие на националните общности в нашия регион, както и за подобряване на положението на страната ни в световен мащаб.

Целеви група на проекта:
1. Група изследователи, предимно историци, библиотекари, куратори и архивисти, които говорят сръбски и български и се занимават с теми като местна история, местно културно наследство и дигитализация на местни източници на информация, както и всички жители, живеещи в община Босилеград и емигриралите и техните потомци и имат интерес да запазят своя произход.
2. Служители в Аудио, видео и евент продукцията и в другите организационни звена на Ведомството Културен център „Босилеград“, както и служители на УЗИД Нова радио-телевизия Босилеград, за които аудиотеката би била отправна точка при подготовката на нови предавания.

Потенциалът на устойчивостта на проекта се отразява, наред с други неща, в съдържанието, което ще бъде създадено по време на проектния цикъл и което ще се използва като средство за най-широко популяризиране на културното наследство на община Босилеград. За да бъде устойчив, проектът предвижда също така да се свърже с национални и европейски инициативи, насочени към популяризиране на културното наследство.

Планирани дейности по проекта:

• Представяне и популяризиране на проекта
• Образование и изграждане на капацитет на участниците в процеса на дигитализация на аудио материали
• Избор на аудио материал за дигитализация
• Каталогизиране и обработка на избрания аудио материал за дигитализация
• Закупуване на оборудване за достъп до аудио материал, т.е. формиране формиране на дигитално хранилище
• Аудио грабване и преформатиране на аудио файлове и обработка на дигитални аудио документи, дигитално възстановяване и контрол на качеството
• Създаване на главни и други оперативни копия на дигитални аудио документи
• Създаване на метаданни
• Обработка на дигитални аудио обекти
• Осигуряване на дългосрочно съхранение на физически сменяеми носители
• Осигуряване на достъп до дигиталните материали
• Представяне на резултатите от проекта

Очаквани резултати от проекта:

Дигитализираното и адекватно представено културно наследство ще даде възможност за безпрепятствени научни изследвания и приложение в науката, образованието и изграждането на общество, основано на знанието, ще допринесе за запазване на националната идентичност и културно многообразие на националните общности в нашия регион, както и за подобряване на положението на страната ни в световен мащаб.

Краткосрочни резултати:
– Извършено качествено обучение на екипа по проекта за самостоятелно изпълнение на процеса на дигитализация на аудио файлове;
– Извършена качествена каталогизация на избрания аудио материал за дигитализация и изработен каталог в електронен и хартиен вид съгласно насоки и стандарти;
– Извършено качествено извличане и преформатиране на аудио файлове;
– Качествено и хармонизирано с бюджета на проекта поръчка на необходимо оборудване за качествен достъп до цифрови аудио съоръжения от страна на заетите в организационната единица за продукция и другите служители в Ведомството, както и от радио Босилеград и тяхното търсене чрез формиране на дигитална аудиотека в помещенията на продукцията;
– Формирана дигитална аудиотека на сървъра на Ведомството с дигитални аудио файлове с регулирани авторски права за достъп до по-широка група потребители;
– Формирано дигитално хранилище, с прегледен потребителски интерфейс;
– Физически защитени аудио материали и източници;
– Универсална наличност на информация;
– Формирана основа за сътрудничество с други институции и лица, които разполагат с материали и ресурси във всичките им форми, за обмен и допълване на средства;
– Популяризиране на аудио материали и източници и служители в продукцията и радио Босилеград като техни създатели;

Дългосрочни резултати:

– Създадена модерна дигитална аудиотека за представяне и претърсване на дигиталното аудио културно наследство, която ще стане достъпна за по-широка група потребители;
– Начало на създаването на модерен дигитален център, който ще включва всички видове културно наследство;
– Създадени възможности за реализация на следващите фази на проекта;
– Засилен интерес на институциите към дигитализиране на техните материали, което би допринесло за по-добро завършване на дигиталното хранилище и ще осигури единен достъп до културното наследство и ще изпълни законовите им задължения;
– Развитие на осъзнаването на значението на научното и културното наследство и ролята на индивида в неговото опазване.

ПРЕДСТАВЯНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ ПО ПРОЕКТА „ДИГИТАЛНО КРАИЩЕ – ДИГИТАЛИЗАЦИЯ НА ФОНД КРАИЩЕ“

ПРЕДСТАВЯНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ ПО ПРОЕКТА

„ДИГИТАЛНО КРАИЩЕ – ДИГИТАЛИЗАЦИЯ НА ФОНД КРАИЩЕ“

Община Босилеград разполага с богата съкровищница от непреработено материално и нематериално културно наследство, над което компетентност имат преди всичко Ведомство Културен център „Босилеград”, Народна библиотека „Христо Ботев”, Ведомство за издателство „Ново братство” и основните и средните училища. Културното наследство непрекъснато се увеличава поради естествено обусловената продължителност, но и поради нестабилната среда по отношение на развитието на новите технологии и промените в стила и начина на живот. Следователно грижата за опазването на културното наследство през 21 век е не само декларативно задължение на компетентните институции, но е и моралната роля на цялото общество.

Ведомство Културен център „Босилеград“ реализира успешно две фази от проекта, с които бе формиран Дигитален център за дигитализация и завършви дигитализацията на вестник „Братство“. Създадено е цифрово хранилище, което създаде условия за изпълнение на други проекти, когато резултатите от първите фази ще станат видими и достъпни за всички заинтересовани потребители.

Този проект ще развие сътрудничеството между двете институции, основните носители на опазването на културното наследство в община Босилеград. Културният център разполага с подходящо оборудване, а библиотеката с необработеното културно наследство и резултатите от тяхното сътрудничество ще се ползват от по-широк кръг от заинтересувани потребители.

Общият бюджет на проекта е 4 981 008,00 динара. Проектът се финансира от Община Босилеград.

Времето за изпълнение на проекта е от 1 януари до 31 декември 2020 г.

С наближаването на края на проекта е време да представим резултатите от същия, какво сме постигнали и направили за този период. Ще представим резултатите според планираните дейности по проект.

След като проектът беше адекватно представен на широката общественост чрез организиране на пресконференция, за да се види значението на проекта за опазването на културното наследство на община Босилеград, започна обучението на участниците в процеса на дигитализация. Извършено е адекватно и качествено обучение на участниците по екипи от работни групи за изпълнение на предвидените дейности по проекта. Подготви се необходим материал за обучение и се проведоха работни срещи по следните теми:

След работилниците знанията бяха проверени чрез проверка на знанията с попълване на въпросници, организирани по екипи. След проверката на знанията бяха издадени удостоверения на участниците в процеса на дигитализация по екипи, че участниците са придобили знания, умения и компетенции в областта на дигитализацията на културното наследство. Сертификатът има изключително вътрешен характер и може да служи като акредитив за допълнително обучение в тази област при издателя.

След обучението на участниците, премина се към основния процес на дигитализация като първа стъпка чрез избор на материали за дигитализация. Бенефициентите на този проект са избрали да дигитализират част от библиотечно-информационния материал и източници от Фонд „Краище“ според спецификата на фонда и според приоритетите. Екипът на Народната библиотека имаше за задача при избора на материала първо да избере приоритетите, а след това и другия материал според критериите – стойността на материала, по-често използвания материал, състоянието на материала, качеството на копията за дигитализация и достъп. Библиотечно-информационните материали и източници бяха поети и върнати поетапно. Създаден е каталог на библиотечно-информационния материал и източници за дигитализация, за да се улесни създаването на метаданни в по-нататъшния процес на дигитализация. Каталогът е направен съгласно принципите на библиографското описание на публикациите под формата на коментирана библиография. В допълнение към каталога беше направен и статистически преглед.

След избора на материала започна се със сканиране на материала. Материалът беше сканиран с висока разделителна способност, за да се създадат главни копия за дългосрочно съхранение. От тях са създадени други оперативни копия с цел обработка, създаване на метаданни и осигуряване на по-лесен достъп до дигиталните материали. Обработените дигиталниви обекти се съхраняват на отделни носители – в централния компютър и на физически сменяеми носители – външни твърди дискове и DVD дискове.

Основният резултат от проекта и сътрудничеството на ведомствата е Дигиталната читалня, сформирана в помещенията на Народната библиотека „Христо Ботев“. Дигиталната читалня в Народнатаа библиотека „Христо Ботев“ е модерна дигитална читалня за представяне и претърсване на дигитално културно наследство, разработена на базата на инструментите ResCartа. Тя има модерен интерфейс за преглед, преведен на сръбски, който скоро ще бъде преведен и на български език.

Дигиталната читалня включва за начало 100 дигитализирани публикации от  фонд Краище на Народната библиотека в най-добрия формат TIFF и съответните им метаданни в XML формат, сортирани в следните колекции:

  1. Литература – Поезия: 35 публикации
    Включва стихосбирки на автори, родени на територията на Босилеград
  2. Литература – Проза: 22 публикации
    Включва повествователна проза от автори, родени на територията на Босилеград
  3. Литература – Народна: 6 публикации
    Включва колекции от събрана народна литература (поезия и проза) от територията на Босилеград
  4. Краезнание: 20 публикации
    Включва исторически, географски и други източници за Босилеград и неговото население
  5. Стари и редки материали и източници: 11 публикации
    Включва стари и редки библиотечни материали и източници за Босилеград и неговото население
  6. Други материали и източници: 6 публикации
    Включва други материали и източници на автори, родени на територията на Босилеград

Дигиталната читалня включва 100 заглавия от 45 автори или общо 15 482 страници.
Заглавията, които бяха дигитализирани, оргинално 73 са на български, 23 на сръбски и 6 са на македонски език. По година на издаване най-старата публикация в читалнята е от 1906 г., а най-новата от 2019 г. Според Универсалната десетична класификация на знанието повечето заглавия в читалнята принадлежат към групата за литература – 67 заглавия и групата на обществените науки – 11 заглавия. Повечето автори, чиито заглавия са дигитализирани, са родени на територията на Босилеградско Краище – 32 автори, т.е. 82%, докато 7 са родени извън Босилеград, т.е. 18% от общия брой.

Най-много дигитализирани заглавия са издадени на територията на Република Сърбия – 66%, следвани от 25,5% в Република България и 8,5% в Република Северна Македония. От 66 заглавия, публикувани в Република Сърбия, само 34 публикации са публикувани от „Братство“ в Ниш, което представлява 51,5% от публикуваните в Сърбия или 34% от общия брой на дигитализираните заглавия. В Република България най-много заглавия са публикувани в София, 64% от броя на публикуваните в тази страна или 16% от общия брой дигитализирани заглавия.

Предимството на дигиталната читалня е универсалната достъпност на информация и защита на културното наследство, което е физически в оригиналния си вид във фонд Краище на библиотеката. С помощта на дигиталната читалня е възможно да се претърсва целия наличен фонд по заглавия, метаданни, автори, издатели, година на издаване, език и колекции, както и в текста на публикациите, който се преобразува от пасивен със OCR в активен „жив“ текст. Когато даден термин се въведе в търсачката, софтуерът намира в кои публикации е споменат и къде в текста на публикацията. По този начин потребителите на дигиталната читалня могат да търсят необходимите термини и информация и не е необходимо да знаят заглавието на публикацията или името на автора.

Друго предимство на дигиталната читалня е, че Народната библиотека има възможност да притежава и представя библиотечни и информационни материали и източници в дигитален вид, които тя не притежава физически във Фонд „Краище“, и се отнасят до нашия роден край или техните автори са родени в Босилеградското Краище.

Дигиталната читалня може да се използва от по-широк кръг от потребители в помещенията на Народната библиотека „Христо Ботев“ в съответствие с Правилника на това ведомство и в съответствие с препоръките за поведение по време на пандемията.

За да се поддържа проектът, предвижда се пълната дигитализация на Фонд „Краище“, а след това и публикациите от други фондове, които най-често се търсят и използват. По този начин библиотеката ще следва съвременните тенденции за дигитализация, ще разшири обхвата на услугите и ще увеличи броя на потребителите.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Проектът е изпълнен в съответствие с планираните дейности и бюджет. Създадена е модерна дигитална читалня, която ще бъде достъпна само в помещенията на Народната библиотека поради зачитане на авторските права на местните автори и на този етап не е възможно да се публикува в Интернет. Народната библиотека трябва да популяризира дигиталната читалня през следващия период чрез медиите, социалните мрежи и интернет, както и при нейните потребители, така че по-голям кръг от заинтересовани граждани да могат да разберат за нея и за притежаваните от нея материали. През следващия период от време е необходимо да се дигитализира останалата част от фонд „Краище“, да се попълни с помощта на дигитални версии на заглавия, с които разполагат други ведомства, и да се премине към дигитализацията на други заглавия, които се използват и търсят най-вече в Народната библиотека.

Засега в тази фаза са създадени условия за следващите фази, когато Народната библиотека ще осигури всички необходими условия, т.е. договори за възлагане на определени авторски права с местни автори, чиито книги са в дигитален вариант в дигиталната читалня, така че читалнята да бъде достъпна и видима в интернет. В следващите фази Народната библиотека трябва да осигури всички необходими технически условия (сървърни хардуер и софтуер) за по-добра достъпност и видимост на дигиталната читалня.


Пресконференцията беше проведена в съответствие с мерките за защита, като носенето на маски и спазването на дистанция между посетителите.

ПРЕДСТАВЯНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ ПО ПРОЕКТA ФАЗА 3

ПРЕДСТАВЯНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ ПО ПРОЕКТА

„Формиране на дигитален център и дигитализация на материалите на асоцираните ведомства “ ФАЗА 3

Днес, 17 декември 2020 г., от 10:30 ч. в тържествената зала на Дома на културата бяха представени резултатите по проектта „Формиране на дигитален център и дигитализация на материалите на асоцираните ведомства – Трета фаза“, реализиран от Ведомство Културен център „Босилеград“ и съфинансиран от Министерството на културата и информирането на Република Сърбия и Община Босилеград.

Община Босилеград разполага с богата съкровищница от непреработено материално и нематериално културно наследство, над което компетентност имат преди всичко Ведомство Културен център „Босилеград”, Народна библиотека „Христо Ботев”, Ведомство за издателство „Ново братство” и основните и средните училища. Културното наследство непрекъснато се увеличава поради естествено обусловената продължителност, но и поради нестабилната среда по отношение на развитието на новите технологии и промените в стила и начина на живот. Следователно грижата за опазването на културното наследство през 21 век е не само декларативно задължение на компетентните институции, но е и моралната роля на цялото общество.

Водено от тази визия и с подкрепата на асоциирани ведомства, Ведомство Културен център „Босилеград“ през април тази година продължи проекта от 2018 и 2019 година  „Формиране на дигитален център и дигитализация на материалите на асоцираните ведомства“ с ТРЕТА ФАЗА, която беше одобрена за финансиране от страна на Министерството на културата и информирането на Република Сърбия и Община Босилеград, които по време на реализацията на първа и втора фаза осъзнаха важността и значението на процеса на дигитализацията в опазването на културното наследство на нашия регион.

Общият бюджет на проекта е 377.000,00 динара. Проектът се съфинансира от страна на Министерството на културата и информирането на Република Сърбия с 300.000,00 динара, Община Босилеград 60.000,00 динара и с участието на Ведомство Културен център със собствени средства в размер от 17.000,00 динара.

Време реализације пројекта је од 01. августа до 31. децембра 2020. г

Времето за реализация на проекта е от 1 август до 31 декември 2020 година.

През първите две фази на проекта бяха извършени качествени подготовки и започна работа по дигитализиране на писаното културно наследство.

Реализацията на третата фаза позволява достъп до дигитализирания материал, както тези от първите две фази на проекта, така и от тази фаза. По този начин са постигнати целите на дигитализацията за запазване на наследството и за неговата достъпност до по-широка група потребители, без да се посещават физически институциите, където то е в оригиналния си вид.

Ведомство Културен център „Босилеград“ с проекта „Формиране на дигитален център и дигитализация на материалите на асоцираните ведомства“ през 2018 г. започна формирането на център за дигитализация и дигитализация на печатани материали, които представляват писано материално културно наследство. Набавено е необходимо оборудване за дигитализация, което позволява качествено сканиране и обработка на дигитални документи, създаване на метаданни и получаване на дигитални обекти. Беше създадена готова платформа, базирана на инструментите ResCartа, които преведохме на сръбски и български език.

Целта на дигитализацията на културното наследство е, освен запазването му, да осигури и средства за тяхната видимост и достъпност за по-широка група потребители.

През първите две фази бяха сканирани общо 53 години издаване на вестник „Братство“ от 1959 до 2012 г., т.е. 2273 броя или 26 320 страници.

По време на третата фаза бяха сканирани 11 заглавия от Фонд Краезнание на Народната библиотека „Христо Ботев“.  Подбрани са заглавия от началото на 20 и началото на 21 век, за да се сравнят библиофилните характеристики на книгите в областта на науката и литературата. Сканирани са общо 3585 страници.

С приключването на трите фази на дигитализацията,  оформен е дигитален репозиторий на вестник „Братство“ и колекцията на Фонд „Краезнание“, готови за представяне и промоция което ще осигури адекватен достъп до него и качествено съхранение.

Съгласно този проект е набавено необходимото оборудване за реализацията на проекта – сървър, сървърна операционна система и друго съпътстващо оборудване (UPS, кабели, регулатор на напрежението …).

На сървъра е поставен дигиталния репозиторий, който е достъпен на уебсайта на ведомството.

 

Дигиталният репозиторй включва 53 колекции на вестник „Братство“ и една колекция на Фонд „Краезнание“. Колекциите на вестник „Братство“ са формирани според годините на издаване от 1959 до 2012 година. Колекциите обхващат общо 26 320 страници.

Колекцията на Фонд „Краезнание“ включва 11 заглавия от 1918 до 2018 г., с общо 3585 страници.

 


За да се поддържа проектът,  предвижда се пълната дигитализация на Фонд „Краезнание“ на Народната библиотека „Христо Ботев“ и материалите на други заинтересовани ведомства за дигитализиране на собствените си материали.

 

 

 

 

Пресконференцията е проведена в съответствие с мерките за защита, като носенето на маски и спазването на дистанция между посетителите.

 

ПРЕДСТАВЯНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ ПО ПРОЕКТA ФАЗА 3

Община Босилеград разполага с богата съкровищница от непреработено материално и нематериално културно наследство, над което компетентност имат преди всичко Ведомство Културен център „Босилеград”, Народна библиотека „Христо Ботев”, Ведомство за издателство „Ново братство” и основните и средните училища. Културното наследство непрекъснато се увеличава поради естествено обусловената продължителност, но и поради нестабилната среда по отношение на развитието на новите технологии и промените в стила и начина на живот. Следователно грижата за опазването на културното наследство през 21 век е не само декларативно задължение на компетентните институции, но е и моралната роля на цялото общество.

Водено от тази визия и с подкрепата на асоциирани ведомства, Ведомство Културен център „Босилеград“ през април тази година продължи проекта от 2018 и 2019 година  „Формиране на дигитален център и дигитализация на материалите на асоцираните ведомства“ с ТРЕТА ФАЗА, която беше одобрена за финансиране от страна на Министерството на културата и информирането на Република Сърбия и Община Босилеград, които по време на реализацията на първа и втора фаза осъзнаха важността и значението на процеса на дигитализацията в опазването на културното наследство на нашия регион. Въпреки че цялата информация за финансирането, продължителността на проекта, проектните дейности и други подобни бяха представени на първата пресконференция през октомври тази година, ще припомним някои цифри и изречения.

Общият бюджет на проекта е 377.000,00 динара. Проектът се съфинансира от страна на Министерството на културата и информирането на Република Сърбия с 300.000,00 динара, Община Босилеград 60.000,00 динара и с участието на Ведомство Културен център със собствени средства в размер от 17.000,00 динара..

Времето за реализация на проекта е от 1 август до 31 декември 2020 година.

През първите две фази на проекта бяха извършени качествени подготовки и започна работа по дигитализиране на писаното културно наследство.

Реализацията на третата фаза позволява достъп до дигитализирания материал, както тези от първите две фази на проекта, така и от тази фаза. По този начин са постигнати целите на дигитализацията за запазване на наследството и за неговата достъпност до по-широка група потребители, без да се посещават физически институциите, където то е в оригиналния си вид.

Ведомство Културен център „Босилеград“ с проекта „Формиране на дигитален център и дигитализация на материалите на асоцираните ведомства“ през 2018 г. започна формирането на център за дигитализация и дигитализация на печатани материали, които представляват писано материално културно наследство. Набавено е необходимо оборудване за дигитализация, което позволява качествено сканиране и обработка на дигитални документи, създаване на метаданни и получаване на дигитални обекти. Беше създадена готова платформа, базирана на инструментите ResCartа, които преведохме на сръбски и български език.

Целта на дигитализацията на културното наследство е, освен запазването му, да осигури и средства за тяхната видимост и достъпност за по-широка група потребители.

През първите две фази бяха сканирани общо 53 години издаване на вестник „Братство“ от 1959 до 2012 г., т.е. 2273 броя или 26 320 страници.

По време на третата фаза бяха сканирани 11 заглавия от Фонд Краезнание на Народната библиотека „Христо Ботев“.  Подбрани са заглавия от началото на 20 и началото на 21 век, за да се сравнят библиофилните характеристики на книгите в областта на науката и литературата. Сканирани са общо 3585 страници.

С приключването на трите фази на дигитализацията,  оформен е дигитален репозиторий на вестник „Братство“ и колекцията на Фонд „Краезнание“, готови за представяне и промоция което ще осигури адекватен достъп до него и качествено съхранение.

Съгласно този проект е набавено необходимото оборудване за реализацията на проекта – сървър, сървърна операционна система и друго съпътстващо оборудване (UPS, кабели, регулатор на напрежението …).

На сървъра е поставен дигиталния репозиторий, който е достъпен на уебсайта на ведомството.

Дигитални репозиторијум – интерфејс на српском језику
Дигитален репозиторий – интерфейс на български език

Дигиталният репозиторй включва 53 колекции на вестник „Братство“ и една колекция на Фонд „Краезнание“. Колекциите на вестник „Братство“ са формирани според годините на издаване от 1959 до 2012 година. Колекциите обхващат общо 26 320 страници.

Колекцията на Фонд „Краезнание“ включва 11 заглавия от 1918 до 2018 г., с общо 3585 страници.


За да се поддържа проектът,  предвижда се пълната дигитализация на Фонд „Краезнание“ на Народната библиотека „Христо Ботев“ и материалите на други заинтересовани ведомства за дигитализиране на собствените си материали.


Можете да видите плаката за проекта тук.

Можете да видите флаера за проекта тук.

Можете да изтеглите поканата за пресконференцията тук.

Можете да изтеглите програмата за пресконференция тук.

Пресконференцията ще бъде проведена в съответствие с мерките за защита, като носенето на маски и спазването на дистанция между посетителите.

ФИЛМ: Грехът на Микеланджело

 

Прича о животу ренесансног вајара и сликара Микеланђела Буонаротија.

Оригинално заглавие: Il peccato
Дата и час на прожекция на филма: 12.12.2020 от 15:00 часа
Място на прожекция филма: Голямата зала на Дома на културата
Цена на билета: Вход свободен
Продължителност на филма: 134 мин
Държава/Година: ITA, RUS/2017
Жанр: Драма, биографичен, исторически
Актьори: Yuliya Vysotskaya, Orso Maria Guerrini, Glen Blackhall
Режисьор: Andrey Konchalovskiy

СЪДЪРЖАНИЕ:

Флоренция, началото на16 век. Въпреки че е всепризнат гений сред съвременниците си, Микеланджело Буонароти е докаран до бедност и изтощен от усилията си да завърши тавана на Сикстинската капела.
Когато папа Юлий II – неговият поръчител и глава на дворянската фамилия Дела Ровере, умира, лоялността на твореца е подложена на изпитание, защото Лъв X от съперничещата фамилия Медичи се възкачва на папския трон. Принуден да лъже, за да има благоразположението и на двете фамилии, Микеланджело е все по-изтерзан от подозрения и халюцинации, което го води до безпощадна преоценка на собствените му морал и артистични провали.

Филмът „Грехът на Микеланджело“ ще бъде прожектиран в съответствие с мерките за защита, като носенето на маски и спазването на дистанция между посетителите.

ФИЛМ: Невероятното пътешествие на гигантската круша

 

Животът минава спокойно, докато Мичо и Себастиан откриват съобщението в бутилка в градското пристанище. Съобщението е изпратено от кмета, който се обажда от Мистериозния остров, където е направил голямо откритие. Филмът е базиран По едноименната книга за деца (2012 г.) на датския картунист Якоб Мартин Стрид.

Оригинално заглавие: The Incredible Story of the Giant Pear
Дата и час на прожекция на филма: 12.12.2020 от 13:00 часа
Място на прожекция филма: Голямата зала на Дома на културата
Цена на билета: Вход свободен
Продължителност на филма: 80 мин
Държава/Година: DNK/2017
Жанр:Анимация
Актьори: Zorana Bečić, Ivana Popović, Bora Nenić, Igor Damjanović, Bojan Lazarov, Milan Čučilović, Pavle Jeremić, Miloš Djurović, Rade Vukotić, Branislav Jerinić, Zoran Leković. Djurdjina Radić
Режисьор: Amalie Næsby Fick, Jørgen Lerdam

СЪДЪРЖАНИЕ:

Животът в Солби е хубав и мирен, докато един ден Мичо и Себастиан намират край пристанището писмо в бутилка. То е от изчезналия кмет на града, който съобщава, че е на тайнствен остров и че е направил голямо откритие.
Двамата решават да спасят кмета и да го върнат у дома, като по време на опасното си пътешествие намират нещо, което също ще зарадва жителите – една гигантска круша!

Филмът „Това е за твоето добро“ ще бъде прожектиран в съответствие с мерките за защита, като носенето на маски и спазването на дистанция между посетителите.

ДИГИТАЛНА ЧИТАЛНЯ

В помещенията на Народната библиотека „Христо Ботев“ започна да работи дигитална читалня, която е резултат от сътрудничеството между това ведомство и Ведомство Културен център „Босилеград“ чрез изпълнение на проекта „Дигитално Краище – Дигитализация на фонд Краище“, финансиран от Община Босилеград.

В началото на тази 2020 г. „стартира“ реализацията на проекта „Дигитално Краище – Дигитализация на фонд Краище“ в сътрудничество с Ведомство Културен център „Босилеград“ и АРОДТА библиотека „Христо Ботев“. Проектът се финансира от Община Босилеград, която осъзна значението на дигитализацията за запазване и представяне на културното наследство на нашия регион.

Дигиталната читалня в Народната библиотека „Христо Ботев“ е модерна цифрова читалня за представяне и търсене на дигитално културно наследство, разработена на базата на инструментите ResCartа. Тя има модерен интерфейс за преглед, преведен на сръбски, който скоро ще бъде преведен на български.

Дигиталната читалня включва за начало 100 дигитализирани публикации от  фонд Краище на Народната библиотека в най-добрия формат TIFF и съответните им метаданни в XML формат, сортирани в следните колекции:

 

  1. Литература – Поезия: 35 публикации
    Включва стихосбирки на автори, родени на територията на Босилеград
  2. Литература – Проза: 22 публикации
    Включва повествователна проза от автори, родени на територията на Босилеград
  3. Литература – Народна: 6 публикации
    Включва колекции от събрана народна литература (поезия и проза) от територията на Босилеград
  4. Краезнание: 20 публикации
    Включва исторически, географски и други източници за Босилеград и неговото население
  5. Стари и редки материали и източници: 11 публикации
    Включва стари и редки библиотечни материали и източници за Босилеград и неговото население
  6. Други материали и източници: 6 публикации
    Включва други материали и източници на автори, родени на територията на Босилеград

Дигиталната читалня включва 100 заглавия от 45 автори или общо 15 482 страници.
Заглавията, които бяха дигитализирани, оргинално 73 са на български, 23 на сръбски и 6 са на македонски език. По година на издаване най-старата публикация в читалнята е от 1906 г., а най-новата от 2019 г. Според Универсалната десетична класификация на знанието повечето заглавия в читалнята принадлежат към групата за литература – 67 заглавия и групата на обществените науки – 11 заглавия. Повечето автори, чиито заглавия са дигитализирани, са родени на територията на Босилеградско Краище – 32 автори, т.е. 82%, докато 7 са родени извън Босилеград, т.е. 18% от общия брой.

Предимството на дигиталната читалня е универсалната достъпност на информация и защита на културното наследство, което е физически в оригиналния си вид във фонд Краище на библиотеката. С помощта на дигиталната читалня е възможно да се претърсва целия наличен фонд по заглавия, метаданни, автори, издатели, година на издаване, език и колекции, както и в текста на публикациите, който се преобразува от пасивен със OCR в активен „жив“ текст. Когато даден термин се въведе в търсачката, софтуерът намира в кои публикации е споменат и къде в текста на публикацията. По този начин потребителите на дигиталната читалня могат да търсят необходимите термини и информация и не е необходимо да знаят заглавието на публикацията или името на автора.

Друго предимство на дигиталната читалня е, че Народната библиотека има възможност да притежава и представя библиотечни и информационни материали и източници в дигитален вид, които тя не притежава физически във Фонд „Краище“, и се отнасят до нашия роден край или техните автори са родени в Босилеградското Краище.

– – –

Дигиталната читалня може да се използва от по-широк кръг от потребители в помещенията на Народната библиотека „Христо Ботев“ в съответствие с Правилника на това ведомство и в съответствие с препоръките за поведение по време на пандемията.

– – –

Дигиталната читалня представлява началната стъпка от създаването на хибридна библиотека и подготовката за постепенния преход към дигитална по време на следващите процеси на дигитализация.

ДИГИТАЛЕН РЕПОЗИТОРИЙ

Добре дошли

в дигиталния репозиторий на Дигиталния център на Ведомството Културен център „Босилеград“, който е създаден с цел да осигури достъп и претърсване на ценното дигитализирано културно наследство на Община Босилеград и да даде възможност за научни изследвания и приложение в науката, образованието и изграждането на общество, основано на знанието, за запазване на националната идентичност и културно многообразие на националните общности от нашия регион, както и подобряване на положението на страната ни на глобално ниво.

Дигиталният репозиторий включва дигитализиран материал по време на изпълнението на трите фази на проекта „Формиране на дигитален център и дигитализация на материалите на асоцираните ведомства“, финансиран от Община Босилеград и съфинансиран от Министерството на културата и информирането на Република Сърбия. Дигитализираният материал включва 2336 броя на вестник „Братство“ и 11 заглавия от фонд Краезнание на Народната библиотека „Христо Ботев“ от Босилеград.

Търсене в текста


Платформата, на която е изграден дигиталния репозиторий, позволява търсене в текста на самия материал. Въведете желания термин в полето за търсене. Имате възможност да претърсвате в отпечатаните текстове на целия дигитален репозиторий.
Забележка: Текстовете са на кирилица, търсете на кирилица.

 

Търсене по колекции


1959

1960

1961

1962

1963

1964

1965

1966

1967

1968

1969

1970

1971

1972

1973

1974

1975

1976

1977

1978

1979

1980

1981

1982

1983

1984

1985

1986

1987

1988

1989

1990

1991

1992

1993

1994

1995

1996

1997

1998

1999

2000

2001

2002

2003

2004

2005

2006

2007

 

2008

2009

2010

2011

2012

 

 

 

 


Фонд Краезнание

ЗАХАРИЕВ, Йордан, 1877-1965
Кюстендилското крайще
МИЛАНОВ, Горан, 1984-
Библиография на книги за Босилеград : 1878-2016
МИЛАНОВ, Горан, 1984-
Селищата на община Босилеград : географско-демографски изследвания
МИЛАНОВ, Горан, 1984-
Община Босилеград : географско-краеведски изследвания
МИЛАНОВ, Горан, 1984-
Турски извори за историята на Босилеградското Краище : 1570-1690
ТРЪНСКИ край : Принос към изучаване на Западните бълг. краища : Сборник ПОПДИМИТРОВ, Емануил, 1885-1943
Глас из дълбините
ПОПДИМИТРОВ, Емануил, 1885-1943
В страната на розите
ПОПДИМИТРОВ, Емануил, 1885-1943
Златна жетва
ХРИСТОВ, Никица Стоянов, 1988-
Хроника на съдбата
ХРИСТОВ, Никица Стоянов, 1988-
Ново е времето, спомените са стари

 

 

 

 


Creative Commons License
Digital collections by Digital Repository of Digital centre of Cultural center „Bosilegrad“ is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial-ShareAlike 4.0 International License.

Закупуване на оборудване по проекта „Формиране на дигитален център и дигитализация на материалите на асоцираните ведомства – Трета фаза“

Ведомство Културен център „Босилеград“ започна с реализацията на проекта “ „Формиране на дигитален център и дигитализация на материалите на асоцираните ведомства – Трета фаза“ чрез закупуване на необходимото оборудване за достъп до дигиталните материали.

Община Босилеград разполага с богата съкровищница от непреработено материално и нематериално културно наследство, над което компетентност имат преди всичко Ведомство Културен център „Босилеград”, Народна библиотека „Христо Ботев”, Ведомство за издателство „Ново братство” и основните и средните училища. Културното наследство непрекъснато се увеличава поради естествено обусловената продължителност, но и поради нестабилната среда по отношение на развитието на новите технологии и промените в стила и начина на живот. Следователно грижата за опазването на културното наследство през 21 век е не само декларативно задължение на компетентните институции, но е и моралната роля на цялото общество.

Водено от тази визия и с подкрепата на асоциирани ведомства, Ведомство Културен център „Босилеград“ продължи и тази година проекта от 2018 и 2019 година „Формиране на дигитален център и дигитализация на материалите на асоцираните ведомства“ с ТРЕТА ФАЗА, която беше одобрена за съфинансиране от страна на Министерството на културата и информирането и Община Босилеград, които по време на реализацията на първите фази осъзнаха важността и значението на процеса на дигитализацията в опазването на културното наследство на нашия регион.

Общият бюджет на проекта е 377 000,00 динара. Проектът е съфинансиран от Министерството на културата и информирането на Република Сърбия с 300 000,00 динара, Община Босилеград с 60 000,00 динара с участието на Ведомството Културен център със собствени средства в размер на 17 000,00 динара.

Времето за реализация на проекта е от 1 август до 31 декември 2020 г.

През първите две фази на проекта бяха извършени качествени подготовки и започна работата по дигитализиране на писаното културно наследство.

Ведомство Културен център „Босилеград“ започна с реализацията на третата фаза на проекта чрез закупуване на необходимото оборудване за достъп до дигитални документи. Закупена е сървърна единица с лицензирана Windows сървърна операционна система. Закупен е необходим хардуер за работа със сървърния блок – UPS устройство, монитор, клавиатура, мишка, необходими кабели и други устройства. На сървъра ще бъде поставен дигитален репозиториум (цифрово хранилище), формиран по време на всички фази на проекта с дигитализирани материали. Готовата платформа, базирана на инструментите ResCartа, която преведохме на сръбски език, ще даде възможност за търсене на термини, както в цялата база данни със заглавия, така и в текста на цифрови документи.

Ведомство Културен център „Босилеград“ инициира изпълнението на някои дейности по-рано от планираното поради епидемиологичната ситуация в страната и община Босилеград. Поради забраната за събирания първо беше осигурено необходимото оборудване и започна се с реализирането на определени дейности, които не изискват много хора, а след това проектът беше представен на пресконференция.

Изпълнението на тази фаза на проекта би постигнало целите на дигитализацията за запазване на наследството и за неговата достъпност до по-широка група потребители, без да се посещават физически ведомствата, където то е в първоначалния си вид.

ПРЕДСТАВЕН ПРОЕКТ „Формиране на дигитален център и дигитализация на материалите на асоцираните ведомства – Трета фаза“

Днес, 2 октомври 2020 г., от 10:00 ч. в тържествената зала на Дома на културата беше представен проектът „Формиране на дигитален център и дигитализация на материалите на асоцираните ведомства – Трета фаза“, реализиран от Ведомство Културен център „Босилеград“ и съфинансиран от Министерството на културата и информирането на Република Сърбия и Община Босилеград.

Община Босилеград разполага с богата съкровищница от непреработено материално и нематериално културно наследство, над което компетентност имат преди всичко Ведомство Културен център „Босилеград”, Народна библиотека „Христо Ботев”, Ведомство за издателство „Ново братство” и основните и средните училища. Културното наследство непрекъснато се увеличава поради естествено обусловената продължителност, но и поради нестабилната среда по отношение на развитието на новите технологии и промените в стила и начина на живот. Следователно грижата за опазването на културното наследство през 21 век е не само декларативно задължение на компетентните институции, но е и моралната роля на цялото общество.
Водено от тази визия и с подкрепата на асоциирани ведомства, Ведомство Културен център „Босилеград“ продължи и тази година проекта от 2018 и 2019 година „Формиране на дигитален център и дигитализация на материалите на асоцираните ведомства“ с ТРЕТА ФАЗА, която беше одобрена за съфинансиране от страна на Министерството на културата и информирането и Община Босилеград, които по време на реализацията на първите фази осъзнаха важността и значението на процеса на дигитализацията в опазването на културното наследство на нашия регион.

Общият бюджет на проекта е 377 000,00 динара. Проектът е съфинансиран от Министерството на културата и информирането на Република Сърбия с 300 000,00 динара, Община Босилеград с 60 000,00 динара с участието на Ведомството Културен център със собствени средства в размер на 17 000,00 динара.

Времето за реализация на проекта е от 1 август до 31 декември 2020 г.

През първите две фази на проекта бяха извършени качествени подготовки и започна работата по дигитализиране на писаното културно наследство.

Реализацията на третата фаза ще даде възможност за достъп до дигитализирани материали, както тези от първите две фази на проекта, така и тези от следващите фази. Това би постигнало целите на дигитализацията за запазване на наследството и за неговата достъпност до по-широка група потребители, без да се посещават физически ведомствата, където то е в първоначалния си вид.

Ведомство Културен център „Босилеград“ с проекта „Формиране на дигитален център и дигитализация на материалите на асоцираните ведомства“ през 2018 г. започна формирането на Център за дигитализация и дигитализация на книги, които са писано материално културно наследство. Набавено е необходимо оборудване за цифровизация, което позволява качествено сканиране и обработка на цифрови документи, създаване на метаданни и получаване на цифрови обекти. Беше създадена готова платформа, базирана на инструментите ResCartа, която преведохме на сръбски.
Целта на дигитализацията на културното наследство е, освен запазването му, да осигури и средства за тяхната видимост и достъпност за по-широка група потребители.
През първите две фази бяха сканирани общо 53 години издаване на вестник „Братство“ от 1959 до 2012 г., т.е. 2273 броя на вестника или 26 320 страници.
С приключването на двете фази на дигитализация бе формирано дигитално хранилище на вестник „Братство“, което е готово за представяне и популяризиране, с което ще се осигури адекватен достъп до него и качествено съхранение.

Според проекта са планирани следните дейности:

  • Представяне и популяризиране на проекта
  • Избор на материал за дигитализиране
  • Каталогизиране и обработка на избрания материал за дигитализация
  • Закупуване на оборудване за качествен и бърз достъп до дигитални обекти, т.е. формиране на дигитално хранилище
  • Сканиране и обработка на дигитални документи, дигитално възстановяване и контрол на качеството
  • Създаване на главни и други оперативни копия на дигитални документи
  • Създаване на метаданни
  • Обработка на дигитални обекти
  • Осигуряване на дългосрочно съхранение на физически преносими носители
  • Осигуряване на достъп до дигитални материали
  • Представяне на резултатите от проекта

Като основна дейност можем да откроим закупуването на оборудване за качествен и бърз достъп до дигитални обекти, т.е. набавяне на сървъри с придружаващ хардуер и софтуер.

 

 

 

 

 

 

Реализацията на третата фаза ще даде възможност за достъп до дигитализирани материали, както тези от първите две фази на проекта, така и тези от следващите фази. Това би постигнало целите на дигитализацията за запазване на наследството и за неговата достъпност до по-широка група потребители, без да се посещават физически ведомствата, където то е в първоначалния си вид.

Пресконференцията беше проведена в съответствие с мерките за защита, като носенето на маски и спазването на дистанция между посетителите.